• Batman: Arkham City Ревю

    Игрите по комикси преди Batman: Arkham Asylum по презумпция бяха продукти, създадени с едничката цел да бръкнат в джобчето на феновете на оригиналните комикси, без да предложат насреща нужното качество, което да обосновава шестдесетте долара, които обикновено търсят издателите на развлекателен софтуер. След продължението на Arkham Asylum, Arkham City, можем да признаем чистосърдечно, че именно видео игрите са медиата, която може да съживи комикс книжките по възможно най-убедителния начин. Начин, който нагледно демонстрира колко много е израснала като медиа игралната индустрия през последните двадесет години – от пикселизираните спрайтове на Марио и таралежа Соник, до виртуален вариант на Готъм, апотеоз на креативната артистична мисъл. Дори Батман-ите на Бъртън изглеждат като безцветно произведение, бледо копие на Черния Рицар, създаден от Rocksteady. Казвам последното с подобна увереност, защото веднага след като зърнах финалните надписи на Arkham City си пуснах от фенщина Blu-Ray изданията на първите два Батман-а и визуалните разлики бяха повече от видими, при това не в полза на Бъртъновите класики.

    Arkham City, за разлика от Batman: Arkham Asylum е правен с бюджет, изсипан директно от Warner и му личи. Още от началните си надписи продуктът лъха на такъв, правен с основополагащо количество финикийски знаци и направо космически усет към детайла. Batman: Arkham City е като любовно писмо от Rocksteady към почитателите на Батман и създадената от Боб Кейн вселена. Всеки един графичен елемент е изработен с идеята да принадлежи към света на Черния Рицар, всеки един сценарен къс е писан с едничката цел да нагнети комиксовия наратив по възможно най... натрапчивия начин. Прочее, сценарият е дело на Пол Дини – продуцент и сценарист, имал си взимане даване с DC проекти колкото много малко други човешки индивиди, кръстосващи скъпата ни планета.

    За разлика от Arkham Asylum, чието действие се развиваше в Готъмската лудница Аркам, Arkham City разтваря дверите на значително по-мащабен терен – лудницата се е превърнала в град, ситуиран в сърцето на Готъм Сити. Град, в чиито територии се подвизава най-голямата измет на Готъм – коварни престъпници, меланхолични убийци, безцеремонни садисти и т.н. От Rocksteady са се погрижили за такъв количествен фен-сървиз, че дори крайните hardcore фенове на Батман ще свършват на равни интервали от броят участващи персонажи и съответната информация за всичко, което се случва, или се е случвало в Готъм.

    Що се отнася до геймплейната част, то Arkham City е логичен, силно дообогатен вариант на Arkham Asylum. Трите основни стълба, върху които беше стъпила първата игра, продължават да бъдат основата, върху която се гради грандиозната осанка на Arkham City. А именно, тайното промъкване, лютите битки с бабаити от всякакъв произход и изследване на околната среда.
    Разбира се, всеки един от тези елементи е дообогатен значително, като на Rocksteady трябва да им издигнем паметник, поне като този на Съветската армия (в комиксовия му вариант), задето не принуждават играча да събира наново всички налични гаджети от оригиналната игра поради незнайна сценарна причина. Кажи-речи всички ъпгрейди на Батман от първата част са налични от самото начало в Arkham City и играчът на практика единствено допълва богатия арсенал от причудливи оръжия и техники, с които работи Черния Рицар.

    Иначе, елегантната бойна система на първия продукт продължава да бъде все така плавно преливаща от една хватка към друга и също толкова ефективна за наблюдаване.
    Изключително интелигентно е решен и проблемът със значително по-големия терен за действие – на Батман (слава богу) не му се налага да използва батмобила, за да стигне от точка А до точка Б. Всичко, от което има нужда Човека Прилеп, са няколко полезни технически подобрения, чрез които той може да прелита огромни разстояния, без да се налага да усеща твърда земя под краката си.

    Целия материал можете да прочетете тук!


    Коментари 2 Коментари
    1. Аватара на nanotek_gt
      nanotek_gt -
      Да найстина това е една игра,чийто автори са се постарали :).Тя дава много вариянти за изиграване(което се отнася за различните стилове игра).Може да влезеш директно или да подходиш тихо,да използваш джаджа или да ги подминеш(на места :lol:).Фрее-флоо-ла (ако така се казваше)е найстина красив за гледане,както и плавен.
      Абе въобще всичко е налице.Един от малкото продукти,в който са вложени старание,усилена работа и капка любов:wink::lol:.Една от любимите ми игри(както и асайлума)найстина:):)
    1. Аватара на nikoniki
      nikoniki -
      страхотна игра също като аркъм асайлъм въпросът ми е има ли 3d вариант :):)