Покажи RSS Feed

ZaG

[Game Reviews] Dantes Inferno Ревю (ps3)

Гласувай за статията
История:
Главния герой, Данте , е рицар кръстоносец. Докато се връща от поход жена му бива убита и по късно отвлечена пред очите му от главния лошко в играта – Satan.

Данте се хвърля в ада за да спаси своята любима.
Изтъркано и използвано безкрай пъти. За щастие сторито е обогатено от факта че по време на спускането си в ада, героят се сблъсква с миналото си и жестокостите които е извършил, малко по малко осъзнавайки в какво се е превърнал и че е предал най близките си хора. Приятен детайл който обогатява атмосферата е това че разпръснатите из ада души си имат свои собствени разказчета. Така историята е достатъчна да подтикне играча да коли демони на поразия.
Лошото е че имаше потенциал да е доста повече. Моментите които трябва да трогнат играча са посредствено реализирани и въпреки зверската атмосфера просто не оставят особено че дори никакво впечатление у играча.
6/10





Геймплей:

Както много други – копие на GoW. Но нека не задълбаваме в това, Dantes Inferno далеч не е първия нито ще е последния клонинг. Няма и да получим дълбочина като тази в DMC, NG и други представители на жанра, но това мисля че е повече от очаквано.

Спускайки се в ада Данте ще се сблъска с не толкова голямо множество от доста еднообразни гадове. За да ги победи играчът ще трябва не чак толкова произволно да натиска триъгълник, хикс, кръг и от време на време някои от останалите бутони.

Данте има приличен арсенал от движения , и 1,2 или 3 еднообразни комботоа. Така както го казвам звучи зле, но все пак бойната система е по-добра от тази на Darksiders. Контролът е солиден , Данте реагира пъргаво на всички зададени му команди, само избягването е леко тромаво. В по-голямата част от времето камерата е добре позиционирана. Играчът може да ъпгрейдва движенията и уменията на Данте като събира души. Уменията се делят на Holy – за кръста и някои магии и Unholy – за косата и останалите магии. За да получи достъп до ъпгрейдите Данте ще трябва да наказва демони и души или да опрощава греховете им. Хубава идея, но отново с посредствена реализация. Тези действия се извършват посредством няколко еднообразни анимации и дори немогат да се приложат на всички гадове. След двадесетия път просто омръзват и ще се усетите как машинално натиската някой бутон в надежда сцената да приключи по бързо.

Из ада, Данте ще се сдобие с доста голям брой реликви. Всяка от тях му дава някакъв атрибут – малко повече дефенс, мана реген и тем подобни. Реликвите качват левел в процес на битка и така атрибутите им стават по силнии. След ъпгрейди може да се сложат 4 реликви на веднъж. Трябва да призная че някои реликви са изключително полезни и наистина помагат на грача, освен това внасят и съвсем мъничко стратегия в битките. Но отново не е реализиран пълния потенциал на системата.

И къде ще ходи екшън игра без рейдж метър който тука се нарича redemption meter. Като се напълни движенията и атаките на героя стават по бързи и като че ли малко по силни. Имам чувството че са го сложили просто за да го има.

Предполагам че забелязахте как думата „еднообразно” се повтаря, ако тя беше заменена с „разнообразно” геймплея щеше да е значително по-добър.

Пътуването на кръстоносецът из ада е адски праволинейно, липсват какви да е адвенчър елементи, а не има няколко пъзела на кръст. За да могат да ви убиват гадовете в по късните нива когато сете ъпгрейднати играйте на последната налична трудност, инче мачкането на бутони ще стане абсолютно автоматично.
От геймплейна точка, левел дизайнът и босовете не са нищо особено, но не са и лоши.

Изглежда че просто храня играта но всъщност исках да кажа тези неща за да мога да заключа - Dantes Inferno е екшън с приятен и не ангажиращ, не оригнален геймплей. Може да се гледа така, геймплея е инструмента който ще преведе Данте през ада и е просто достатъчен за задачата си. Това е нищо повече нищо по малко.
7/10





Графика:
Ада на Данте ще преведе играча през 9те кръга на ада. Да и други игри са ни разхождали там, но никоя така както тази !
Кръговете са пресъздадени изключително добре, всеки квадратен сантиметър излъчва болка и бруталност.



Не рядко извратени гледки ще се набиват в погледа на играча. Въжетата на котио Данте виси са от вътрешности , дори стълбите по които ще изкачва са напревени от голи човешки трупове сплетени един в друг. Всеки елемент носи демоничното чувство което играча би очаквал и още отгоре.



Същото мога да кажа и за дизайна на различните демони. Всеки кръг от ада си има символичен монстър или няколко които предствлява ужасяващата форма на съответния граях.



Кътсцените разкриващи миналото на Данте макар и „вдъхновени” от тези в GoW, са стилни и впечатляващи.
9,5/10




Озвучение
Това е другия елемент който допринася за оформянето на чудовищната атмосфера в Dantes Inferno. Приключението на падналия рицар ще премине под ужасяващите писъци на безброй мъчщи се души и епични мелодии.
Музиката добре съответства на различните действия. Често се случва колуминацията на мелодиите да съответства с колуминацията в дадена битка или с най впечатляващите моменти от дадено ниво. За нещастие броя на траковете е малък .
Гласовете съответстват чудесно на героите и си личи че в тях е вложено чувство.
8,5/10




И сега защо мрънках че туй се повтаряло, онуй не било оригинално и бля бля бля ? Простичко – на фона на такава презентация , с малко повече труд играта можеше да стане много, много по-доба.

Общо
7,5/10

Запиши си "[Game Reviews] Dantes Inferno Ревю (ps3)" в Digg Запиши си "[Game Reviews] Dantes Inferno Ревю (ps3)" в del.icio.us Запиши си "[Game Reviews] Dantes Inferno Ревю (ps3)" в StumbleUpon Запиши си "[Game Reviews] Dantes Inferno Ревю (ps3)" в Google

Ключови думи: dantes inferno, play station 3, review
Категории
Игри

Коментари

  1. Аватара на PUCHER
    Според мен ЛИЧНО играта е перфектна :) 8-)

Trackbacks