Покажи RSS Feed

Squall_1st

The great art of disappearance

Рейтинг: 5 гласували, средна оценка 4.40.
Напоследък не съм писал нищо в дълъг формат никъде, освен на частни лица, по една или друга причина. И понеже, струва ми се, броят на хората четящи съдържанието на блог частта на форума е малка, такъв тип изблици са добре наместени тук - без да се натрапвам и преча на никого, оставям мемоарите си да им се смея някой ден.

Първо бих започнал от това защо отсъствам като цяло от форума: Вероятно като пиша някакви неща, изразявайки се в писмена форма намирам начини да се забавлявам допълнително, но често звуча по-абсурдно от колкото мога да си представя. Не за себе си, а за някого друг. И в крайна сметка мисля, че мога да си спестя каквито и да е приказки, за да няма засегнати, обидени и прочее. Донякъде ми се вижда излишно и контра-продкутивно и тъй само ако има нещо, което ми е наистина интересно решавам да кажа нещо или да напиша " мнение ". И сигурно донякъде понякога идва прекалено хейтърско, защото е, хората не мислят почти нищо - копират нечии други думи, фрази или мисли. Вижда се от далеч и не е кофти, но това е, което к'вото иска да направи за форумния си или лирически имидж.

Другото е, че просто нямам толкова много време. По-голямата част от енергията ми е в работата, а през личното време предпочитам да си почивам по всевъзможни начини, обикновено правейки супер много неща едновременно, докато не зацикля на нещо по-дълго време. Донякъде си е кейджърско да работиш в офис, защото с колкото и яки неща да се занимаваш, светът е прекалено обширен и е пълен с прекалено много неща, за да си на едно място дълго време. Развитието, собственото и професионално, е перфектно нещо. Но свободата е най-доброто нещо със сигурност. Както и финансовата независимост, заедно с нея.

В работата...
Наскоро обмислях по-сериозно какви реално са ми амбициите и възможностите предвид обстоятелствата за да се занимавам с нещо различно извън областта на QC§QA testing-a. Но заключението, до което стигнах е, че за времето от (скоро две години) успях да науча много неща и жаждата ми да науча много повече расте постоянно. Никой на никого не е забранил да се развива в каквато пожелае насока, т.е. the sky is the limit. Но макар и евентуалните възможностти да се преместя на нещо друго, изглежда, че текущия ми статут е напълно задоволителен за мен лично. Което донякъде отговаря и на другите въпроси за отъствието ми по различни такива места. Защо е нужно да споря с хора за разни неща в игри, когато работя с професионалисти и soon to be професионалисти, които уважават и се допитват до мнението ми, което не е само интересно, но е приятно и креативно.

А в последно време желанието ми за комуникатовност се е занижило до нивото на подземните гъби от ада. Повечето разговори ми се виждат безмислени. Но това е от времето нещо. Хората са прекалено щастливи и потни и трябва да стане зима за да се позакърпи положението. Повечето разговори, особено тези провеждащи се на напичащи 30 градуса, са като превъплащение на някаква пиянски следобед - някакви хора просто остават без енергия в това време, а времето по никакъв начин не предразполага за нещо повече.

Нещо по-странно от всичко е, че наскоро претърпях катастрофа, след като катастрофирах в бетонената стена на един човек, докато се опитвах да комуникирам нормално, пишейки си от време на време. Чудя се колко нечестно е всички да се родим еднакви, недокоснати от груботата на живота, и в процеса на растене различни фактори и хора да ни съсипят, че да станем всичко но не и щастливите малки деца, които се кефят на всичко. Пък и още по-лошото е, че влизаме в капан на собственото си съзнание и почваме да ставаме щастливи от различни глупости, които искаме заради някой филм, живота на някой друг или някоя друга глупост. Забавно е също, когато... ядем чушки и моркови и разпускаме с разсъждения за това какви импулси изпращаме във вселената и как тя ни отговаря. Някакви такива ми ти неща, като от отчаян затворник, прекалил с употребата на халюцогени. Какво разбираме за вселената, че ще говорим за нея. Искрено забавление е да изглеждаш The Secret, но като видиш разни хора да правят такива неща не изглежда забавно вече..

И така де, супер готини хора им се случват гадни неща и решават да станат нещо различно, вместо да се обичат каквито са, стават нещо дето са си наумили - разрушават си готините качества, но от друга страна е важно да си терминатор а.к.а. безчувствен за неща, които не са парче метал, и да пилотираш кораба на провала, пълен с позитивни хора-растения, които се помпат с фалшив позитивизъм и мислят, че пътуват към зелената планета с розовите слончета и вселената ми отговаря, отговаря на мислите им, никога не се разболяват, не умират и нищо лошо не може да и мсе случи. Всичко това е безмислено точно толкова колкото звучи, но сега си го предстете в реални обстоятелства с истински хора. Селективното мислене и фокуса са силни, но само понякога, щото обикновено изглеждат толкова силни колкото и фокуса на едно прасе да си изяде зелката, но трябва да си разкървави зурлата, за да я докопа през леко накъсаната метална мрежа. Ние почти нищо не знаем за себе си. Камо ли за вселената.

Запиши си "The great art of disappearance" в Digg Запиши си "The great art of disappearance" в del.icio.us Запиши си "The great art of disappearance" в StumbleUpon Запиши си "The great art of disappearance" в Google

Категории
Без категория

Коментари

  1. Аватара на TheGrimReaper
    Интересно четиво - без съмнение има много различни идеи заложени в целия текст, които ме накраха да се замисля за вселената и за това какво искаме да постигнем в този свят.

    Не смятам, че съм постигнал много в живота, но дотук вървя по Пътя на моите страхове и неизвестности и крача сред буйна растителност и различни животиски видове, изпълнени с разнообразие и противоречия.

    И аз пиша вече тук сравнително рядко (а и навсякъде другаде), но за щастие (или пък не) нови неща се блъскат в мозъка ми и трябва да спра за известно време и да ги реорганизирам. Което не омаловажава факта, че все още съм невежа в много области и сектори на живота :)

    И все пак няма човек който напълно да е изчезнал, докато има хора които да си спомянт за него...

    Поздрави
  2. Аватара на PUCHER
    Приятно четиво което ме накара да се замисля и концентрирам повече, от колкото в последните 3 месеца съм се съсредоточавал...
  3. Аватара на Jim Raynor
    Защо е нужно да споря с хора за разни неща в игри, когато работя с професионалисти и soon to be професионалисти, които уважават и се допитват до мнението ми, което не е само интересно, но е приятно и креативно.
    Защото, на мен поне, ми е полезно да чуя мнението и на двата типа хора - професионалисти и дилетанти.

    Струва ми се всеки професионалист се чувства като теб, когато беседва за нещо в полето си. Черта на хората е (а не както се твърди - само на нашенци), да подценяват дадена сфера, когато не я познават. Типични реплики, които често чувам, са "Тия адвокати пък какво толкова правят - само казват две приказки в съда и взимат 300 лв", "Е, леко е да си зъболекар - отвори, затвори и бам 300 лева", "Тия тестърчета в Юби по цял ден играят игри и вземат пари даже" и т.н., и т.н.

    Независимо от раздразнението, което човек може да изпитва от подобни беседи, за работещите в сферата на предоставянето на масови услуги и два пъти повече - продукти, били те на изкуството (игрите в това число), или не, вникването в писхологията на потребителя и гледището на различни типове хора за определени реализирани идеи и продукти, е ключ към успеха наравно със собствената оригинална мисъл. Последната, уви, още повече се изкривява от коловоза на работата - каквато и да е тя. Сам си написъл, че светът е по-широк от офиса. Загубиш ли връзка с него, губиш и този "поглед над нещата", така необходим за отсяването на качественото от посредственото. Купчина добри професионалисти, дори с бюджет и благосклонен разпространител зад гърба си, могат да направят лоша игра - примери в гейминга има десетки - последен се очертава да стане Thief IV.

    Това е, разбира се, мое мнение.

    Колкото до социалното общуване и капана на собственото съзнание - до голяма степен имам подобни преживявания. На хората, макар да сме способни, ни е трудно да се отделим от типичното клише в разговора - алкохол, жени, спорт, игри. Макар голяма част от хората да преживяват дълбоко дори съвсем прости неща, им е трудно да споделят за тях. А подобен разговор облагородява душата и връща вярата в социалния контакт. Ако успее човек да го отключи в подходящия човек, се раждат истинските приятелства и връзки.
  4. Аватара на the_presator
    Яко :)
    А каква е тази бетонна стена? :lol:
  5. Аватара на Владо
    Обществото ни затваря в едни, образно казано, клетки, и ние си живеем в тях и се заблуждаваме от време на време, че сме щастливи. Или пък се опитваме да излезем от тях и осъзнаваме, че сме нещастни.
  6. Аватара на PUCHER
    A не е ли всичко илюзия ?
  7. Аватара на Sephiroth
    Цитат Написано от PUCHER
    A не е ли всичко илюзия ?
    free will... is an illusion :lol:
  8. Аватара на DoC
    Бях написал супер дългото мнение, ама после го изтрих - беше прекалено лично, а в крайна сметка това си блогът на Сквала.
    Само ще се съглася с написаното от него и Джим.

Trackbacks