Покажи RSS Feed

Squall_1st

Сняг и overtime през март

Гласувай за статията
Хубаво е, че този блог тук съществува като мое лично бомбено скривалище, където от време на време идвам да се изповядвам тайно.

Странно е как с времето, когато прелиствам различни страници от живота, в един момент проявявам желание да напиша нещо такова. Наслагва се постепенно и в един момент само си избива, дори да не си го желал.

Наскоро стигнах до заключението колко трудно е да правиш това, което трябва и да го приотизираш пред това, което ти харесва да правиш. С други думи да правиш това, което може да изгради по-независим живот и да обогати характера и интелекта на човек. Особено трудно е да се построи такава схема и навици, ако човек работи по определен брой часове седмично и се прибира да релаксира, с потиснато усещане за времево напрежение. Толкова лесно се влиза в такава система. По-голямия процент на хората по света изживяват живота си по такъв празен начин и нямат време за нещата, които искат. А някога замисляли сте се защо като деца сме били щастливи, но растем и ставаме по-тъжни? Защото като деца има много по-малко неща, които правим по задължение. С други думи децата правят това, което им харесва и им доставя удоволствие, напук на много обстоятелства. После спираме да правим това поради една или друга причина и всичките холивудски драми, от сорта на forrest gump, подсъзнателно ни карат да мислим, че нещо може да се промени от само себе си. Някакво странно чувство за справедливост спрямо живота>хората ни говори, че ходим в правилна посока и ще открием някакъв невероятен bliss. В действителност този блис е в нас постоянно, просто не е освободен, защото правим много неща, които " трябва " да се правят.
Трудно е да се дисциплинираш и да използваш свободното време и дни за да правиш неща, които са полезни. В това число не говоря за чистене на сняг пред блока на снеговити десети март. Или подреждане на стаята. Но като цяло - към всичко това се оказва, че разликата между повече хора са амбициите им. Човек трябва да има силни амбиции, иначе ще се мъчи, но ще е щастливо примирен със системата. Трябва да поработя над моите амбиции и най-вече приоритети, тъй като аз много често съм имал силни амбиции, но за прекалено много неща и за различни таргети, някои от които съм покрил с капацитета, който съм търсил.

Иначе, освен всичко, съм разочарован и от (нас)(хората) като цяло.
На моменти се чудя дали в мен е проблема, в собственото ми развитие, около повече японска култура в различни форма, където хората имат почит, уважение и лоялност между себе си. Често се опитвам да мисля по този начин и да се държа почтенно с хората. Като се лигавя се случват доста глупости, които ми се струват забавни, sort of - > if > what happens.
Но всъщност ненавиждам всички натегачи, бучащи хора, които обиждат и потъпкват други хора, за да излезнат по-напред от другите или да направят впечатление с това, че са noisy.

Мисля, че има още какво да се напише, но ще завърша с един кратък съвет:

Купете си expansion-a на Diablo 3!
Новия пач е супер зарибяващ.

Запиши си "Сняг и overtime през март" в Digg Запиши си "Сняг и overtime през март" в del.icio.us Запиши си "Сняг и overtime през март" в StumbleUpon Запиши си "Сняг и overtime през март" в Google

Обновени 11-03-2014 на 16:04 от [ARG:5 UNDEFINED]

Категории
Без категория

Коментари

  1. Аватара на NeoRage-X
    Сквале нормално е това да е така. Колкото по-голям си имаш много повече задължения и съответно грижи. Започваш да мислиш за следващият ден. И идва един прекрасен момент в който започваш да живееш за някой друг и целият ти живот придобива смисъл. Тогава разбираш колко безлично и смешно е предишнототи 'аз' едно дете променя целият ти свят и дава надежда и смисъл да отвориш очи вссяка сутрин и да направиш нежъзможното.
  2. Аватара на vankoterziev
    Еднообразния начин на живот, породен от утъпканите коловози на "системата", много често водят до меланхолични и мрачни настроения. Ма то зимата е така... Мрачни, навъсени дни...

    Какво му трябва на човек? Един два слънчеви дни, как само оправят настроението... Ако може и почивка извън дома за няколко дена да си позволим, ехееее.

    А дечицата, :) ами те така променят мирогледа, че просто не можеш да изпаднеш в кофти настроение :)
  3. Аватара на Jim Raynor
    Супер пост. Да те чета е своего рода дзен за мен - дали защото се оглеждам в написаното, дали защото си поет в определен смисъл. Не знам - не ми и трябва да знам, понякога е хубаво просто да се насладиш на усещането, а не дa търсиш причината.
    Обновени 12-03-2014 на 11:33 от [ARG:5 UNDEFINED]
  4. Аватара на BatZaari
    Не те познавам,не знам на колко си години или с какво се занимаваш,но този пост ми дойде много на място.Имах нуждата да прочета/чуя нещо подобно.Не искам да обидя никой,но не очаквах да намеря подобен ред на мисли в тази общтност,в този сайт.Може би се дължи на факта,че почти никога не проверявам блог статиите или от факта,че съм предубеден,но ми достави удоволствие да прочета мислите на човек,който се е сблъскал с бита на живота и го споделя по свой си начин.
  5. Аватара на TheGrimReaper
    Животът е нещо много различно за всеки - за един е салата + ракия след работа, за други гейминг с любими заглавия, за трети - разпускащи филмови маратони, всичко това в съчетание с работа (каквато и да било), семейство и деца, в добавка роднини и приятели - цялата тази смес прави живота едно много интересно място за живеене.

    Всеки търси нещо, всеки губи по нещо или намира, раздели, събирания, сватби и погребения, сълзи и усмивки, радост и тъга - всяка дуалност на нещата се проявява в различни мигове и отминават в потока на времето, а ние остаряваме и все по-често се улавяме да мислим за това което е било "преди", тънем в страхове за това което е "бъдеще", но пропускаме да живеем "сега" и така да вървим в синхрон с времето, което ни е отредено на тази планета...

    Пиши по-често, че така и моя мозък се активизира :)

    Поздрави

Trackbacks