Покажи RSS Feed

TheGrimReaper

Латино сага - Бат' Киро стайл :) Част I

Гласувай за статията
Понеже съм един виден фен на сериалите и в частност онези с литрите романтика струяща на талази от екрана, реших да дам своя принос за един по-различен латино сериал, вдъхновен от всички онези представители развихрящи се в канали като Диема Фемили, БТВ Лейди и прочие :) Текстът по долу може да се стори доста подигравателен за феновете на тези сериали, за това ако съм причинил някакъв вътрешен дискомфорт на тези хора - предварително се извинявам. Има още развитие на историята, но това което предлагам на вашето внимание е нещо като пролог за запознаване на главните действащи лица в епичната драма.

****************

Изпепеляваща любов под жаркото слънце на Латинска Америка, една сага за страсти, потни мъже с разни плочки по тялото и безсъдържателни разговори, имащи за цел да покажат плиткоумието на главните герои. Но нека започна с Пролога...

Росалинда Кухолиньо и Ечеверия де Тъпон накъса писмото на ситни парченца, хвърли ги във весело греещата камина и заплака горчиво със сълзи, не по-малки от тези на щраус настъпал ръждив пирон в зоологическата градина.

Въпреки, че вече беше станало на пепел и щастливо си димеше сред останалите цепеничета, думите от хартията отекваха в съзнанието й със огромна сила, съпоставима само на акустиката в Сикстинската Капела, когато там върви мощно песнопение в съчетание с оркестър.

Не искаше да чува онези изтъкани от раздяла изречения, които нейния възлюбен (вече бивш) беше сътворил на белия лист, но те крещяха с пълен глас и нищо не можеше да ги спре, като стадо разярени носорози подгонили поредните бракониери в саваната. Не можеше да повярва, че любимият на сърцето й Педро Еспадрильо и Ляван Китканьос е написал такива лишени от романтика абзаци, от които струеше някакъв вид любов, която тя не разбираше.

До болка буквите се забиваха в крехкия й мозък (както по размер, така и по качество) причинявайки страдания за нейните кръвоносни съдове и неврони, но малко по малко думите се материализираха пред нея и заудряха по напудреното й лице със силата на кубинка 45 номер на разярен скинхед върху човек от малцинствата:

"Скъпа моя Росалинда, цвете на пустинята, тъмнокосата грация на Седемте морета, безценно съкровище на инките, ти беше тази, която ми показа безмерната сила на любовта и първата истинска целувка, но сега намерих нещо по-силно от твоята страст и желания в лицето на личния ми коафьор Едуардо Курандо и Пендехо, който озари моя път със светлина в задната ми пещера и така щастието ми се удвои неимоверно, като често ме оставяше бездиханен в неговите прегръдки, където се разтапях като масло върху запечени картофи и исках и още и още от тези мигове, както звездите копнеят за космоса необятен.
Не тъгувай за мен Росалинда - аз намерих истинската любов, силно вярвам, че и ти ще откриеш рицаря на бял кон, който триумфално ще дойде и ще обяви тялото ти за неприкосновена територия... Сбогом девойко на отминали сънища, не ще те забравя..."

Покъртена от тези парещи думи за сбогом Росалинда още по-горчиво заплака, проклинайки съдбата си на самотница и през премрежените си клепки отправи молитва към Девата от Гваделупе, да бъде благосклонна към нея в този труден миг и да сътвори ново чудо на любовта...

А в този момент, някъде в крайните квартали на Мексико Сити, Есмералдиня Есгучаме и Екуадор ди Злобиньос довършваше ковьорче с образа на Панчо Виля и неговата дружина доблестни мъже, борещи се за правда и свобода...


*****************

Както споменах вчера, в уютната си хасиенда в един от крайните квартали на Мексико Сити, Есмералдиня Есгучаме и Екуадор де Злобиньос кротко бродираше ковьорче на дивана и изпълнена с патриотизъм, съзерцаваше колекцията си от гоблени на стената и многобройните отличия от състезанията по везане на една кука, които лъскаха в специална витрина до нея.

Споменах ли, че тя беше богаташка щерка - баща й местният магнат Алфонсо Мутрагеньос де Грозиньо и Каброн държеше 90% от вноса и износа на боливийско кафе и захарен памук, като в плантациите му под напора на камшичени удари и суров език, се потяха около 3000 мъже, жени и деца, които той наричаше "Моето друго семейство". Издигнал се благодарение на наследствените земи от дядо му, сега Алфонсо се разпореждаше с живота на селяните като с досадни насекоми, кръжащи около него.

Циничен, безмозъчен и груб, той беше страшилището на три квартала и две пресечки край тях, винаги се движеше със своите доверени хора - заклети комарджии и пияници, източили не един бар.

Но стига за този долен червей, че ще променим тона на сериала - връщаме се отново на дивана до Есмералдиня, наклонила глава на ляво и прехапала език довършваше последните щрихи от новия си шедьовър сред бродиращото изкуство (не без помощта на новия брой на списание "Вълшебна Бримка", откъдето черпеше идеи).

Доволна от крайния резултат, тя скочи кокетно от дивана и за малко не си изкълчи глезена, понеже 12 сантиметровите й токове не позволяваха сложни акробатически форми на и без това мекия и пухкав като ангорска котка килим, лично изтъкан от робите на Алфонсо в знак на уважение и безмерна обич към своя мил работодател.

Все още проклинайки тъпите си обувки, купени за цяло състояние от чужбина, тя изви пискливото си гласче в израз на върховен успех и повика майка си от съседната стая:

- Майко, майчице мила сладка, като тирамису, ела да видиш какво излезе изпод златните, не изпод платинените ръчички на твоята съвършена дъщеря!!!

Чу се тропот като от разгневено стадо муфлони и в стаята влетя грациозното 150 килограмово телце на майка й Мария Диантеведо де Мишелин (понеже имаше абсолютна прилика с рекламното лице на автомобилните гуми със същото име) и на свой ред надвика скъпоценната си дъщеря с тембър на който и Дарт Вейдър би завидял:

- Глезанката ми тя мамина, да се светят ръцете ти и пръстите ти, че ваеш такива произведения на изкуството!!! Да ме прощава Девата от Гваделупе, но нейните бродерии не могат да се сравнят с твоите!!!

При тези думи, обаче тавана се процепи и се чу глас изотгоре:

- Мария, ти грозно създание на природата, не употребявай святото име на девата от Гваделупе в непристойни изречения!!!

Таванът пак се затвори и докато Есмералдиня се блещеше все още нагоре в транс, майка й тихичко процеди през зъби:

- Което си е истина е така... - и още недовършила парче мазилка се откърти и се раздроби в главата й, като предизвика вой на болка и цицина с размерите на орех, която в близките седмици напомняше за божествената намеса и даже местния свещенник направи специална служба в чест на "Цицината от девата от Гваделупе", която трая три дни обявени от кмета за официални празници...


*****************

Оставяме настрани болките на Мария и откровено овчия поглед на дъщеря й Есмералдиня, за да отидем на едно друго място, където буйни пасища и тучни ливади ограждаха ранчото на Дон Емилио Хорсито ди Бонавиля, мил и трудолюбив старец започнал като коняр в местен чифлик, а сега притежател на един от малкото елитни коневръза (демек развъдник за коне), където трите му сина продължаваха неговото дело в грижа за животните.

Всъщност сега ранчото не беше само за конски добитъци, а за всякакви други чифтокопитни изделия на майката природа, които издаваха всевъзможни звуци по всяко време на денонощието и всички работници ходеха с парчета коркови тапи в ушите.

Тримата братя прехвърляха сено в оборите на конете и се опитваха да водят някакъв разговор, като се надвикваха един през друг:

- Ей Хосееее, да поиграем карти тази вечер!!!
- Каквооооо???
- Да поиграем карти тази вечер!!!!
- Каквоооо???
- Ти да не си оглушааааал!!! (сваля му тапите за да чуе по-добре и пак му ги слага)
- Ааааа това е от шума...
- Каквоооо???
- Това е от шума...
- Каквоооо???
- Ти чуваш ли ме изобщо (маха му тапите и пак ги поставя обратно)
- Ами от твоите викове нищо не се чува!!!
- Каквооооо???

И така нататък - както сами виждате не се славеха с особена проникновена мъдрост и изкусен език, но докато двамата си крещяха един на друг, третия - мълчалив и кротък момък на видима възраст 20 години със звучното име Алфредо Красиньо и Корасон Разбивачос само вглъбено мяташе с вилата сеното и усмивката му не слизаше от лицето.

Не беше влюбен, просто вчера през нощта братята му го заведоха на културно-масово мероприятие, завършило с интимното му обезчестяване от една буйна червенокоса дама на име Дилайла Чупикуроньос и Кавальо, която му показа висшия пилотаж в една древна професия, за която той си нямаше никакво понятие.

Братята му, най-големия се казваше Хосе Ебаньос и Монтевидео и познаваше всички греховни места в радиус от 200 км, като вече беше спрял да брои креватните си похождения, и беше известен сред девойките с прякора си "Синьор 20 см".

Средния по големина брат Хуан Косматос Кохонес и Монтенегро даваше по-странни признаци за сексуална разкрепостеност, особено когато го бяха хванали в неприлична поза с една от козичките (малко по-късно след деянието козичката спря да дава мляко и почина от разрив на сърцето), но беше се записал в местната група на Анонимните Зоофили и от близо две години не беше преспивал с нито едно чифтокопитно животно, като изключим объркването му да скочи на петела в една тъмна нощ след неизвестен брой текили (горкото животно трудно понесе унижението и ден след това го намериха удавен в кофата с ярма за прасетата).

Беше късен следобед и Дон Емилио си почиваше на верандата в любимия си стол, като от време на време наостряше учи, за да чуе как прислугата тракаше с прибори и чинии за вечерята, на която той имаше да им съобщи нещо важно.


**************

Росалинда погледна догарящите късчета хартия, избърса решително сълзите си и потърси кърпичка за секретите от носа, но намери само една салфетка с нарисувано сърце и отдолу надпис "от Педро за моята любима", захвърли я на пода и използва ръкава си на домашната рокля по предназначение.

Реши да се разтъпче из селото, в опит да забрави болката и душевните рани, зеещи като Марианската Падина вътре в нея и с уверена крачка се затътри по пътя към площада, където течеше седмичния панаир - едно пъстро сборище от всякакъв вид търговци и артикули, от тоалетна хартия до тоалетни чинии, примесен с веселата глъчка на хора които се пазарят за най-добрата цена.

Тази забързана шумотевица и разнообразие от стоки и цветове, галеха сетивата на Росалинда, като нежен пух по лицето й или като майчина ръка бебешко дупе. Тя обхождаше с очи навсякъде и малко по малко всичко това подейства като мек балсам за мъката и скоро тя безгрижно се увлече от цялата пъстрота наоколо, понеже тя имаше свойството бързо да забравя каквото и да било, поради ограничения капацитет на мозъка.

Изведнъж дочу познат глас, който се открои сред тълпата, като канарче сред орли:

- Ни съ блъшкайте, ше има за всишкииии...хлъц...най-дубратъ текила в цялата...околия и мамка му ако лъжа, да ме накаже Дев'та от Гвадилупииииии!!! Опаааа сиестааа и фиестаааааааа!!! - и този глас поде някаква неразбираема фолклорна песен на диалектна форма, която само пиянките разбираха.

Росалинда се насочи към източника на песента и следната картинка се появи пред нея - на едно богато резбовано кресло с неизменната цигара в уста, руса девойка с доста сочни устни и живи сини очи, надигаше смело бутилка с високо алкохолно съдържание и между паузите, примлясваше тихо и продължаваше с песента.

Това беше най-добрата приятелка на Росалинда - Нелинда Текила и Сервеса де Тукат, единствената в селото със собствен казан за текила, където вареше чудни еликсири за радост на повечето съселяни. Сега пред нея на сергията (сгъваема маса) имаше изнесени няколко бутилки с домашна текила, в две разновидности - от царевица и от кактуси. Когато видя своята приятелка Нелинда се опита да скочи на крака за да я прегърне, но само успя да подгъне колена и зарови муцуната си в прахта, но оттам изфъфли:

- Пак съм тукат Росааааа, ама не се тревожи, ще ми мине... - и потърси опора в крака на масата, за да се вдигне в седнало положение. Росалинда не знаеше да се радва ли или да плаче при вида на прятелката си, но това беше обичайното й състояние за времевия прозорец oт 09:00 до 15:00, когато напълно изтрезняла започваше да пие пак.

Пред сергията й се тълпяха хора, за бутилка от ценната течност и търговията процъфтяваше, което пълнеше джоба на Нелинда и изпразваше от мозъчни клетки останалите, погълнали от домашната й текила.

Суровините за направата на такова количество се осигуряваха от местния мърчандайзер на царевица и кактуси, Хуан де Трезвиньо и Франсоа Далаверос (понеже беше от смесен произход, майка французойка и баща мексиканец), който имаше ферма за царевица, а край нея растяха най-сочните кактуси, които той даваше на много ниска цена, понеже не ги поддържаше по никакъв начин и така си спечели завистта на останалите търговци в бранша.

Двамата с Нелинда имаха общи бизнес интереси и тя му плащаше царевицата с бартер - отглеждаше мисирки в двора на къщата си и винаги му пълнеше каруцата с такива животни на връщане. Правеха общи планове да разширят търговията си чрез сливане на дейностите им в една и бяха измислили име на бъдещата манифактура "Нелинда Гебросо и Хуан Еман ООД", което все още беше на хартия, понеже след последната им среща не се споразумяха за това кой да бъде изпълнителен директор. Бизнес трусове...

Запиши си "Латино сага - Бат' Киро стайл :) Част I" в Digg Запиши си "Латино сага - Бат' Киро стайл :) Част I" в del.icio.us Запиши си "Латино сага - Бат' Киро стайл :) Част I" в StumbleUpon Запиши си "Латино сага - Бат' Киро стайл :) Част I" в Google

Ключови думи: emotions, latino saga, parody, tears
Категории
Без категория

Коментари

Trackbacks