Покажи RSS Feed

TheGrimReaper

Латино сага - Бат' Киро стайл :) Част II

Гласувай за статията
Продължение...


**************

По същото време, докато Нелинда се бореше с праха и мъчението да стане, в богато декорираната си стая Есмералдиня тихичко се хилеше на неуместния вид на майка си, която се разхождаше из къщата с голям тюрбан на главата като че носеше цяла кофа с царевица и стенеше все едно още в следващата секунда ще се опне на пода и ще посинее.

Есмералдиня беше глуха за нейните стенания и вече в любимата си нощница (дантелена и изпъстрена релефни фигури на кактуси, един от които удобно бе застанал на едно твърде деликатно място, като така и даваше необходимата доза търкане за да може да сънува мокри сънища като някой пубертет с полюции) се взираше в тавана и формираше своето бъдеще в съзнанието си.

Мечатата й се оформи като падащ лист, отронен от силата на вятъра и устремен надолу към топлата земя започна да рисува картини на щастие, безмерна любов и 24 каратови пръстени с диаманти. Представи си как слиза от натруфена с балони карета в рокля от пайети и паунови пера, блестящи при всяко стъпване елегантните й крака обути в ефирни еспадрили, насочва се към главния вход на залата "Св. Ернестиньо и Ескобар" (където се провеждаха повечето мероприятия с напивания в нейния квартал), кимва леко на униформените и още по-грациозно навлиза в дебрите на хайлайфа, оставяйки след себе си върволица от влюбени сърца и напращели панталони.

Засмя си на собственото си превъзходство и продължава по коридора към същинската зала, откъдето я примамват мирис на люто бурито и тортиля с много чеснов сос, както и главозамайващата сила на мъжка сила и потни мускули.

Докато раздава усмивки на сдържаност и достолепие тя среща неговия поглед и шокирана усеща как се разтапя в безформена маса като шоколад на водна баня и всичко изчезва наоколо, един ефимерен фон, като само неговия поглед я съблича и подлудява както конска муха дразни почиващо си муле.

Той е този и онзи и всеки един, но някак различен и изпълнен груба красота, издялана като черен лъскав монолит огрян от сутрешното слънце, той се изправя пред нея с решителна осанка и тя е готова да му подари най-чувствения си гоблен в знак на пълна отдаденост и подчинение. Да, това е нейният блян, нейният сън в гореща нощ, безметежност и съзерцание в едно, комбинация която подкосява краката й като добре наточено острие стрък трева и тя просто не знае какво да мисли - иска него във всяка една брънка и частица да я изпълни като еклер с пълнеж и да не го пусне да си отиде на сутринта, както бе направила с много други ратаи, непознати и братовчеди досега...

Тя протегна ръка да го докосне и в този миг... на вратата се разблъскаха някакви юмруци и докато тя успее да прикрие влажността си (но не в погледа) баща й Алфонсо Мутрагеньос влетя вътре и избоботи с дрезгав тембър:

- Красавице неземна, на тати момата, утре ще имаме важни гости чак от Южна Америка, като моят партньор и приятел от Боливия - Мигел Еспозито де Бухалка и Бетон ще дойде да обсъдим бъдещи творчески планове и ще доведе със себе си един от синовете си, негов пряк наследник и бъдещ мой бизнес другар - Ернандо Богатиньо и Перфето Мучачо, като искам за няколко дена да бъдеш негов гид в града, тъкмо да се опознаете, докато ние с баща му измислим нови начини да тормозим своите подчинени.

И с тези думи изхвърча от стаята като остави Есмералдиня безмълвна и с мокра нощница потънала в някакъв транс, а в главата й прокънтя пронизващ глас: "Нова плячка за теб, мъжемелачке!!!" достатъчно силен за да я извади от унеса и тя се насочи към банята за да се изкъпе...


**************

Дон Емилио се облегна на верандата и огледа своите земи - тук бе бягал подир козичките на дядо си, тук бе познал първата ласка на селската любов, тук бе и понесъл първото разочарование, но тук остана завинаги сърцето му, впримчено като от фина паяжина с проблясващи капки роса.

Тук разбра, че в живота няма промяна ако сам не я предизвикаш, ако не се изправиш срещу препятствията открито и с чисто сърце, но най-вече поради факта, че наследство се прибира, когато елиминираш конкуренцията, в лицето на родителите си, които сега кротко почиваха заровени дълбоко под кочината на прасетата...

Тъмни тайни криеше Дон Емилио, тъмни като черните криле на гарван, грачещ над самотна нагробна плоча в безлунна нощ, толкова тайни че не бяха разкрити дори на синовете му, не искаше да петни тяхното бъдеще със своите демони, които си играеха с него всяка вечер и го навестяваха със своите мъчения. Мдаа, определено не беше човек за подражание и нямаше намерение да се разкрива (поне засега) пред всички, но тази вечер искаше да им съобщи нещо интересно и важно.

Подпря се на бастуна си и тръгна към вътрешността на коридора, като оглеждаше всяка стена, сякаш за първи път идваше в тази къща, кацнала на хълма сред различна зеленина и малки оголени камъни, близо до масивна воденица, чието меко плясване на колелата го приспиваше всяка вечер. Навлизаше все по-навътре в къщата и се насочи право към масата, където почти всичко бе готово за вечерята - лъснати прибори, блеснали чинии, звънтящи чаши и димящи блюда изпълниха устата му със слюнка и той нетърпеливо облиза устните си.

Имаше гаспачо, гуакамоле, бурито, лютив боб, агнешки котлети и конски луканки - всичко за което един мексикански стомах (в случая на Дон Емилио търбух) и той предвкусваше предстоящето угощение с едно нетърпение все едно се намираше като малко момче пред витрина с шоколади и захарни петлета.

Кимна одобрително на една от прислужниците, която носеше последните салфетки на масата (във формата на сомбрерота) и се вторачи в един плик на камината, на което беше написано неговото име с красиви букви, сякаш майстор калиграф бе вложил огромно старание в знак на уважение.

Приближи се бавно без да откъсва поглед от плика, озадачен как е попаднал там и кой го е донесъл - през последните няколко часа, никой не бе идвал към ранчото, а и да беше Дон Емилио щеше да го забележи, тъй като от верандата се откриваше прекрасна гледка към пътя и околната местност - обсипана с ниски хълмчета и пътечки земя, която го привличаше неимоверно със своята чистота и първичност, нещо което намираше и у себе си, като огледална повърхност в която се оглеждаха греховете му. Пликът си стоеше там безучастно и го чакаше, изведнъж Дон Емилио почувства страх, необясним и обсебващ, като че ли усещаше вътрешността на плика жива и наблюдаваща...

Потръпна и неволно се спря пред плика, на вид напълно обикновена бяла хартия, но криеща нещо страховито и незнайно - посегна и скъса залепналата част с едно отривисто движение на ръката и издърпа един единствен лист оттам, на който с едри богато декорирани букви пишеше едно изречение: "Знам какво направи онова лято"...

Целия се разтресе, бастуна падна от ръката му, едри капчици пот се затъркаляха по лицето му, пред разфокусирания му поглед преминаха картини на разрушение и смърт и той се свлече на пода с тих стон, все още държейки листа в ръцете си.

Запиши си "Латино сага - Бат' Киро стайл :) Част II" в Digg Запиши си "Латино сага - Бат' Киро стайл :) Част II" в del.icio.us Запиши си "Латино сага - Бат' Киро стайл :) Част II" в StumbleUpon Запиши си "Латино сага - Бат' Киро стайл :) Част II" в Google

Ключови думи: emotions, epic, latino saga, women
Категории
Без категория

Коментари

Trackbacks