Здравейте на всички, скоро се регистрирах (както се вижда), НО бях изключително заинтригувана от факта, че в такъв форум има подтема за езиковите норми. В момента уча Българска филология и голяма част от нещата сме ги разгледали.

Така...

1. Разбирам ентусиазма за превод или за търсене на български еквивалент на някои чуждици. Но невинаги е възможно да се употребява българският еквивалент, но през останалото време не виждам какъв би бил проблема. Тук, предполагам, някои ще апострофира, че в отделните "общества" се използват чуждици. Факт е, че в отделните жаргони се използват заети думи, но това е неизбежно и позволено. Не е позволено в книжовния български език.

2. Видях, че доста се обсъждат правописните и правоговорни речници и тяхното създаване. Не може да се каже, че в езиковедските среди има спорове (изключвам последния речник, които пробуди негодувание сред професори, студенти и лингвисти, защото е пълен с абсурди). Речници се издават, да речем на всеки 3 години, защото езика се развива, а не защото има спорове. Както филмите, игрите и т. н., думата също има (ако мога да се изразя) "давност". След определен период от време тази дума не се използва често или отпада напълно. Този непрекъснат кръговрат на думата изисква създаването на нови и нови речници (като дори и в новите пак може да има "остарели думи"). Някои правила отпадат, идват други, същото важи и за представки, наставки, но основните правила са си останали (за членуване, кога се пише двойно "н" и "т", кога се пише "и" и "й", кога се поставя запетая и т.н.)

3. Надявам се това да е било достатъчно и да се върнем към началния замисъл на темата.