По материал на www.GamePolitics.com от 27 април 2010 г.

Видео игрите може да се окажат не толкова лошо нещо, твърди съвместно изследване на Факултета по психология в Амстердамския университет и университета Лайден в Холандия. Оказва се, че шуутърите от първо лице (FPS) са по-добри в тренирането на мозъка ви и са много по-слаб фактор за превръщането ви в машина за убиване.
Резултатите от изследването "DOOM'd to switch: superior cognitive flexibility in players of first person shooter games", което е публикувано в Frontiers in Cognition (можете тук да го видите в PDF формат), контрират твърденията на повечето проучвания относно видео игрите, разпространени в САЩ. Става въпрос за тези, които твърдят, например, че FPS игрите тренират хората да стават убийци.

Докато изследването се фокусира върху ползите от играенето на шуутъри от първо лице, се появява интересен факт, който адвокатите, настроени против видео игрите, може би няма да искат да прочетат: FPS игрите не вършат особено добра работа в тренирането точността на играчите. Повече за това малко по-надолу в материала.

34 възрастни (17 геймъри и 17, които не играят игри) са участвали в проучването, като под геймъри се има предвид хора, които играят „видео игри поне 4 пъти в седмицата за минимум период от половин година”. Всеки от тях е играл заглавия като Call of Duty: Modern Warfare, Unreal Tournament, Battlefield и Grand Theft Auto IV. Онези, които не играят игри, са заявили, че „имат малък или никакъв опит с видео игрите." Всички участници са били привлечени сред „студентски групи и чрез обяви в интернет форуми”, посещавани от геймъри.

Макар подробностите около проучването да са доста сложни, накратко се оказва, че геймърите реагират много бързо на визуални и слухови дразнители и превключват между различни подзадачи много по-бързо от онези, които не играят игри. По време на проучването е бил направен тест, за да се докаже със сигурност, че резултатите не се основават на възрастта или коефициента за интелигентност. След като са отхвърлили тези възможности, учените открили, че данните са свързани най-вече с FPS игрите.

Що се отнася до точния мерник – изследователите установили, че няма особена разлика в постиженията на двете групи:
"...Геймърите, които често са заклеймявани в медиите като антисоциални и агресивни, може да са били много по-мотивирани вътрешно да изпълнят заданието от онези, които не играят видео игри. Все пак данните не гарантират напълно тази вероятност: макар геймърите да са били до някаква степен (но не значителна) по-бързи от останалите изследвани, те са се оказали малко (но не значително) по-неточни, което означава, че общото представяне на двете групи е почти еднакво.”