До днес Крун беше обикновен пеон в обществото на орките.


Събираше дърва, береше плодове от странните растения, които вирееха в пустинната местност Дуротар, поправяше порутените колиби или ковеше брони и оръжия за войниците на Трал.

Общо взето нямаше нищо общо със славните битки, които ордата водеше често тези години. А Крул винаги бе мечтал за това.

-Ставай мързеливец! - Смъмри го близкостоящия наблюдател -Рубрук.

Крун отново се бе размечтал. Защо не го бяха зели в армията. Как решиха, че няма нужния потенциал за войник? Та те дори не му дадоха шанс да покаже уменията си с брадва. Вярно беше малко кльощав но все пак...

Сега обаче мисълта за "дълга", който го зовеше го върна обратно на земята. Пък и купчината дърва нямаше да се премести сама. Оркът закрачи тромаво към нея. Дори не забеляза как на няколко метра от него притича с бясна скорост висок, слаб трол и едва не го събори в калта.

Тролът спря пред началника на Крун.
-Сър, Господарят Трал ме изпрати тук, както и други скаути до градчетата в близост. Подгответе се за атака, незабавно! Също така изолирайте всички, които са яли от житните стоки, пристигнали от Буути Бей тази сутрин.
-Какво по дяволите? - Не вярваше Рубрук, на това което току що чу.
-Чумата! Артас и неговата напаст са тук!

Крун също не можеше да повярва. Денят започна спокойно, а сега сякаш светът щеше да свърши. В следващия момент видя някакво тъмносиньо кълбо да лети към Рубрук.

-Сър! - младокът извика и се хвърли към него.
Блъсна го точно навреме така че и двамата да избегнат магията.

-Крун, какво стана? - Рубрук се огледа, атаката беше дошла от близкия хълм. Разбра ситуацията за няколко мига и викна с всичка сила - Всички цивилни да се скрият в бункера. Грунтове и скаути на Рейзър Хил, пригответе се за ответен удар, веднага!
Покрай орка прелетя още едно кълбо, но се размина на сантиметри от лицето му. Тролът се обърна в посоката откъдето дойде атаката, извади кама от препаската си и я запрати точно в челото на немъртвият нападател.

Нужни бяха само няколко минути и доста псувни от страна на Рубрук, за да се събере малката армия на селцето. От близкия хълм се показваха все повече създания на чумата - деформирани и гладни за жертви.

Крун се изправи на крака и понечи да тръгне към бункера.

-Ей момче, къде си тръгнал? - Старшият орк извика, подавайки му брадва - Дръж и ела в редицата, по-бързо!

От хълма започнаха да се спускат множество чумни създания. Врещяха и издаваха деформирани звуци, вероятно неразбираеми дори за самите тях.

-Предстои славна битка, воини от Райзър Хил! Лок Тар Огар! Атака! - Извика като мълния Рубрук и се втурна напред.

Моментът, за който винаги бе мечтал Крун се сбъдна. Той щеше да се бие рамо до рамо със своите събратя. Беше изпълнен с адреналин, едновременно със страх от предстоящото и кураж за битка.


-За Ордата! - Извика младокът и се втурна безстрашно след началника си...






Дано ви е харесал разказа :)