Показани резултати 1 до 1 от 1

Тема: Pwnz0r

  1. По подразбиране Pwnz0r

    Разгромена за пореден път
    в битка непосилна,
    седя сама в далечен кът
    и чакам да се heal-на.
    Не мога от мисълта да се отърся,
    че първи level critter ме размазва.
    "Трябва помощ да потърся",
    съзнанието ми подсказва.
    "Трябва да съм силна,ще успея!",
    почти на глас си казвам аз.
    "Този път ще съумея
    да убия жабата зад онзи храст!"
    Уверено отивам и отново я нападам.
    И двете сме във пълно здраве...
    Ще я накарам аз да страда,
    както тя със мен направи!
    Аз замахвам,тя отскача,
    пуска ми език и ме поваля.
    Вече започвам да откачам ,
    камъкът под мене се пързаля!
    Пореден удар ми нанася
    и ето,че за сетен път съм дух!
    Този spirit healer вече хич не го понасям,
    омръзна ми да виждам образа му кух.
    Вече няма даже да се съживявам.
    Ще седя тук и ще се депресирам.
    На никого няма да потрябвам,
    защо излишно въобще да се стресирам?!
    Мързи ме дори да се разхождам.
    Ще си витая тук,над гроба.
    Не мога даже да изпълня онзи quest на вожда,
    за който ще получа роба.
    Хм...тук става нещо странно.
    Усещам нещо непонятно.
    Но...нима може да е вярно?
    Чувствам нечие присъствие приятно...
    Wisp на силен елф druid!
    Той наистина ме заговаря!
    Разказва,че е бил убит,
    докато някакво сандъче е отварял.
    Сега се опитвал да направи гилдия
    и колкото и да е странно,иска да се включа!
    От записаните досега,той е най-силния ,
    но с мойта помощ щял по-лесно да сполучи.
    С непознато чувство изведнъж,
    аз подписвам,съживявам се и тръгвам.
    Тръгвам след внушителния мъж,
    който от мен отчаянието изтръгна.
    Той е пети level вече!
    Толкова могъщ!
    Сигурно е ходил доста надалече,
    за да стане колос същ!
    "Искаш ли да ти помогна
    да изпълниш някой quest?",
    той попита и ме трогна,
    а аз отвръщам:"За мен ще бъде чест!"
    Само с удар и половина
    той размазва трети level boar.
    Помага ми втори quest да мина,
    и то без изобщо да ми дава зор.
    Най-после: ВТОРИ LEVEL!!! Ах,невероятно!
    Всичко се подрежда някак,чувствам се щастлива.
    Обхваща ме твърде силно вече онова чувство непонятно...
    А дори не знаех,че съм толкова влюбчива!
    Но ето,че маната ми ще прелее!
    Кръвта ми е почти неуязвима.
    Ах,онази жаба чудя се къде е...
    само да я видя, ще й покажа как expirience се взима!
    Чак сега обаче забелязвам
    колко красиво е небето.
    А моят смел водач даже ми показва
    място,от което мога да се наслаждавам на морето.
    Но все още ме е страх да му призная,
    че убивам всеки звяр с надежда,
    че ще успея да го впечатля накрая.
    Ох,ето- пак към мен поглежда...
    Качих четвърти level от вълнение,
    само задето ми намигна!
    Ех,ще убия някой boss скоро,без съмнение,
    ако успея до сърцето на красавеца да стигна.
    Току-що той уби някакво създание
    и ми подари от този loot
    нещо,което ме подтикна да направя онова признание-
    подари ми чисто нови boots!
    Вече ще му кажа,не мога да го крия!
    С риск да ме нарани или прогони,
    ще му кажа,след като potion-ка изпия!
    Готова съм-той е зад онези клони.
    И така...с малко многоточия
    започвам да говоря...
    Усещам горящите си слепоочия,
    не знам какво да сторя!
    Той ме гледа изумено...
    маната ми намалява...
    става ми студено...
    съвсем не знам какво да правя...
    Паникьосвам се,но той прошепва:
    " /w Аз също те обичам."
    Аз започвам да заеквам...
    Започвам нещо пак да сричам...
    Ех,той просто драсва"/kiss"
    и аз решавам да мълча.
    И макар с огромна доза риск,
    се предавам напълно в лапите на любовта!
    Последна редакция от v_victorova ; 07-11-2008 в 00:27

Информация за темата

Потребители, разглеждащи темата

В момента 1 потребители преглеждат темата. (0 потребители и 1 гости)

Bookmarks

Права

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да прикачвате файлове
  • Не можете да редактирате мненията си
  •