Блоби се прибра вкиснат от поредния урок по шофиране. Сутринта си бе легнал в 8:00 часа, а трябваше да стане в 8:05. Ето защо не се беше наспал напълно. Когато тръгна по улиците с учебната кола, за рекордно време успя да прегази трима пешеходци, една кофа за боклук и два ТИР-а, след което инструкторът му върна парите, че дори му даде и допълнителни, само за да не се доближава до него в близките няколко живота. Ех, какво му оставаше, освен да се отдаде на единственото приятно нещо (от което, между другото, ужасният звяр - неговата приятелка Цвиктория се опитваше да го лиши), преди кравата да се е появила (за същата Цвиктория говорим). Той седна пред монитора и с огромно нетърпение се потопи в WoW - World of Whorecraft. Изведнъж обаче нещо сякаш го сряза в тила и той усети как главата му се удря в клавиатурата. Събуди се почти веднага, но определено имаше нещо различно. Огледа се и разбра, че безспорно не е в стаята си ... и беше ГОЛ!!! Погледна зад себе си, където имаше някакво тинесто блато и когато се видя, подскочи от ужас! Той беше голям, дебел, лайняно-зелен ОГРЕ! (Ех, че хубава дума!)
Очевидно някак си беше влязъл в WoW, но този път наистина беше В WoW. Но защо огре?! В WoW тази раса не представляваше опция за играчите като избор на герой! Тогава се сети - това е новият експанжън "The Burning Mermaid"! Ето защо Lizzard толкова строго пазеха новите раси в тайна!
"Е, какво да се прави... видяло се е - ще се играе", каза си Блоби и се досети, че трябва да си измисли име за героя... хм, за себе си.
Под краката му имаше правоъгълна кутийка, в която, той знаеше, че трябва да напише името на героя. Тук го правеше само с мисъл. След като всички разновидности на името му (Blobby1, Blobby2, Blobby2364311, BlobbyIsABitch и т.н.) бяха заети, той започна да мисли отчайващи неща. Мина през какви ли не варианти, докато накрая се предаде, когато откри, че дори "TriBlagoevgradskiCiganki" е заето!!! Че кой, по дяволите, би кръстил героя си така?! Тогава се предаде и разреши на играта да му randomise-не някакво име, като си обеща че няма да го гледа, преди да влезе в света, за да не се откаже и от това. Ето защо директно се "самосъздаде" и влезе в света.
Интрото разказваше за огретата, които до този момент са били една мирна и незначима раса, освен за тези, които са ги убивали за експириънс. Сега обаче, те били обединени (и поналяти с малко допълнителен мозък) от злата магьосница Снежанка, която искала да убие Ариел - Жалката русалка, защото й крадяла репутацията. Ето защо Снежанка зарязала седемте джуджета в Ironforge с намерението да намери водеща сила, която лесно да използва. Опитала с орална любов, но така и никой не благоволил да й помогне в такова огромно начинание. Просто всички били твърде умни (да, дори хората).
И тя се сетила, че й трябва нещо безмозъчно и голямо, което може да настрои както пожелае. Камерата вече съвсем се снижаваше до тръстиките, където стоеше героят на Блоби и разказвачът завърши: "Ето защо всички разчитат на теб да убиеш безкраката опашата скумрия Ариел."
Блоби се опита да погледне името си (надписа над своята глава), но без успех. Тогава видя, че срещу него стои една мравка с жълт удивителен знак над главата й. Той отиде при нея и тя му даде следния куест:
"Здравей, силен и голям AkiPish! Надявам се да ми помогнеш да намеря своята колония, защото загубих редицата, докато се върна до мравуняка, където бях забравила гримовете си. Ще ти се отплатя богато, само ми доведи поне няколко мои познати."
"You will receive: 0,0005 xp."
Блоби прие куеста, но все още беше твърде зашеметен от името си - AkiPish!!! WTF?!
Е, както и да е, захвана се за работа и след минута и половина се върна при мравката. Въпросътелният знак над главата й обаче все още беше сив и той се ядоса: "Какво искаш?! Ето ти 15 мравки от колонията!" И хвърли ТРУПОВЕТЕ на мравките, след което се вбеси и стъпка и нея.
Изведнъж се досети, че не е погледнал какъв клас е и се принуди да попита един наблизо преминаващ player.
- Извинявай, пич - поне това се опитваше да каже, макар че от устата му излизаха само звуци като "Бууу... Го... Ду?" - случайно да знаеш какъв клас съм?
- Ами, брато - отвърна другият - тука всички сме клас "Пешка". Ти не си много в час май а?! Lol, n00b! - и си тръгна.
"Пешка", мислено повтори Блоби... "Къде сбъркахме?!". Но се примири и изпълни няколко глупави куеста, та поне да може да си избере професия. За да стигне до десети левъл, мина през доста глупости (и два-три пъти през гробището), но след като приключи един куест, за който трябваше да събере 350 папура от средата на тинестото блато, най-накрая получи достатъчно експириънс (и 1 папур reward), за да стане десети левъл. Странното до сега беше, че ако loot-не някое животно и в него има cash, парите автоматично отиваха в някакъв благотворителен фонд "Да помогнем на Снежанка да си плати аборта" и той получаваше само гадните сиви предмети и брони, които му причиняваха единствено сърбежи.
Реши все пак да си избере професия, но разочарованието от малкия избор, който имаше, беше огромно.
"Единствената възможна професия за Вас, AkiPish, както и за всички огрета, е чистач."
Това му каза едно NPC, което очевидно даваше длъжностите.
- Надявам се, че имате предвид, че ще ОЧИСТВАМ същества?! - с надежда попита Блоби и чаровно намигна с единственото си око.
- Не, Вие трябва да метете блатото. Ако искате да ви повишим в хигиенист, моля, подяйте CV. Ето Ви сега метлата и приятно метене.
"WTF?!", помисли си AkiPish, "Да мета блатото с метла?!"
Ах, колко глупава ситуация! И колко гадно вонеше самият той. Искаше му се по-скоро да изтърпи поредната доза цупене от оная пача Цвиктория, отколкото да бъде голям, дебел, вонящ и гнусно зеленикав. Макар че може да беше и оранжев... или червен... както и да е, далтонизмът му е друга тема.
Тъкмо се беше отчаял и реши да поседне някъде наблизо, когато се озова пред монитора и за първи път се зарадва на надписа "Disconnected from server."
Така и не разбра как се беше озовал там, но нямаше и време да мисли защото Цвиктория вече му крещеше, задето е толкова вглъбен в World of Whorecraft, че не я чува от половин час. "Трябва да съм бил заспал", помисли си той и в този момент искрено се зарадва на действителността... и липсата на собствената му смрад... о, и на второто си око се зарадва!
Пачата така и не разбра защо е толкова усмихнат и се разписка още повече, но той беше твърде доволен от реалността. А и беше свикнал да се справя с нейните глупости.
Никой не му повярва, когато чу цялата история, но Блоби знаеше, че е истина. Все пак, от къде иначе се бе взела онази изцапана с тиня метла до бюрото му?!...


Обложка: