Warning: preg_replace(): The /e modifier is deprecated, use preg_replace_callback instead in ..../includes/class_bbcode.php on line 2958
Поредица: Mass Effect - Блогове - ПУЛСАР ФОРУМ
Покажи RSS Feed

Moonflame

Поредица: Mass Effect

Гласувай за статията


An End, Once and For All...

Истински красивите и смислени истории често остават пренебреганти и неразбрани в самия си край - който трябва да бъде кулминацията - дистанцирайки се от очакванията и следвайки единствено логичната линия на окончателност и завършеност.Извървявайки последните крачки към една неминуема завършеност и логика на фона на горящата Земя и последния сблъсък, обединяващ една почти унищожена вселена, се замислих за всички избори зад себе си, който оставих… за следите и спътниците си, отдали ми своето доверие и живот и за това - можех ли да го предам тук, където всичко свършваше веднъж завинаги… Mass Effect е една от онези игри, които успя да докаже в кулминацията си, че е нещо наистина различно без да поема по изтърканата пътека на щастливия край, поне не и този очевидния в който заставаш пред изгрева и посрещаш новия ден, свободен.

Но нека започна от началото - там, където се зароди историята на едно име, събирателно за всички онези качества, чужди за мнозина раси пръснати в галактиките, всяка от които натоварена със собствените си проблеми и грешки, време, в което едно лице се превърна в символ на надеждата и поведе галактиката към последния й сблъсък срещу една надигаща се заплаха, невъобразима и ужасяваща по своята същност. И точно там, където всичко се сриваше и цивилизациите се изправяха пред своето пълно унищожение и крах - надеждата оцеля… надежда която носеше името Шепърд.



Още с появата на първия Mass Effect през не толкова далечната 2007 ексклузивно за Xbox 360, Bioware привлякоха вниманието на световната гейм общност с нещо различно, продукт създаващ детайлно нова вселена, зашеметяваща не само визуално благодарение на Unreal Engine 3, който ползваше, нито заради in-game елементите предоставящи една огромна вселена за изследване,като навигацията в нея бе изключително удобно направена, позволяваща на играча да изгуби буквално часове изследвайки повърността на всяка една от планетите. Не. Отвъд всички геймплейни постижения Mass Effect внесе нещо ново, наричащо се избор, възможността наистина да го почувстваш като част от самия теб, потапяйки те в едно вълнуващо кинематографическо Sci-Fi приключение, черпещо вдъхновението си от филми като Aliens, Star Wars и Star Trek, но успяващо въпреки своята клишираност да бъде увлекателно от началото до края по свой собствен начин. Накратко. Mass Effect започва действието си в далечната 2183 година на борда на експерименталния кораб SSV Normandy, натоварен със задачата да асистира при изследването на древен извънземен артефакт открит при разкопки в една от колониите - Eden Prime. Подобен тип открития са от изключителна рядкост и предлагат възможността за значителен тласък в развитието на технологиите.

Тридесет и пет години преди това хората откриват част от технология на Марс, за която се предполага, че принадлежи на отдавна изчезнала, технологично напреднала раса наречена Protheans. В процеса на нейното изучаване и адаптиране с технологията, човечеството успява да излезе от Слънчевата система установявайки редица колонии и изправяйки се пред нови видове и раси из Млечния път, като се натъква и на така наречените Mass Relays, древни извънземни артефакти, който позволяват на отделните раси да пътуват през обширните кътчета на галактиката. Следвайки хронологията човечеството е сформирало така наречения Human Systems Alliance, която бързо се превръща в независима сила с която другите раси започват да се съобразяват и дори уважават в Citadel space седалище на така наречения Council, законодателен орган служещ за опазването на мира в галактиката и състоящи се от по един представител на трите най високопоставени раси – asari, turians и salarians.



Клишираност. До болка позната фабула, Разбира се. Не мога обаче да си затворя очите за начина, по който тази отличаваща се с нищо от стандартните Sci-Fi заглавия история влиза под кожата и увлича. Претворена в книга, едва ли щеше да има същия ефект, но тук тя наистина заслужава да бъде наречена mass. И отново искам да подчертая, че тук не говоря за някаква дълбока съдържателност или идея, а за начина, по който тя въвлича и всмуква в себе си, караща те да бъдеш съпричастен към съдбата на всеки един от персонажите в нея. Използването на Unreal Engine 3 определено е знак на желание за постигане на високи цели от страна на Bioware.Отвъд упорството на сценаристите успяващи да се преборят със сюжетната импотентност на заглавието е спойката на всеки един от елементите, създаващ един изцяло нов такъв - магията наречена емоция. Не ме разбирайте погрешно - тук не визирам късмета или някакво щастливо стечение на обстоятелствата - иска се изключителна смелост и увереност, за да извлечеш максимума от подобно начинание и нито за миг да не изгубиш вяра в крайния успех. И докато креативността и гения са неща, които едва ли могат да бъдат водещи тук, именно старанието и дързостта в този проект се оказват печелившите в случая и могат да го охарактеризират най-точно.

Моралния избор, както и втората силна страна на Mass Effect е това, с което съумява да се отличи така ярко и доближи до думата "образец" в жанра си. Малко заглавия успяват да те накарат да почувстваш тежестта на избора и отговорността от неговите последствия, както прави това. И по дяволите - наистина го прави. Не питайте как, но неусетно ще осъзнаете, че сте обикнали всеки един член на екипажа си и думата "избор" придобива много повече личен смисъл, обвързана с емоционалността и достигаща непознати преди дълбочини в гейминга. Един от най-ярките примери за това е избухналия скандал, базиращ се на уж шокиращи и твърде непристойни сексуални сцени в конзолната версия и опиращ се най-вече на възможността за еднополов сексуален контакт. Всъщност истината е, че Bioware нито за миг не се бяха отклонили от естетиката и подобни твърдения само засилиха интереса към заглавието в световен мащаб. По никакъв начин не успяха да му нанесат каквато и да е вреда с това. Така че - ако не сте се докосвали никога до заглавие от поредицата - получавате моите най-искрени съболезнования. Думите "must play" никога не са прилягали така точно, както в този случай. Jack Wall и Sam Hulick заслужават огромни поздравления за блестящия ОСТ, който са създали, който се справя отлично със задачата си да бъде надъхващ и епичен, правещ Mass Effect една вълнуваща и незабравима космическа одисея, която ще остане в историята като първата глава от нещо наистина монументно и култово, без аналог.



Humans Are Disappearing...

Какво е една трилогия без събирателен образ и име, двигател на събитията и нейно лице? С името Шепърд канадците извадиха най-големия си коз, съумявайки да задържат интереса след края и да продължат историята, осигурявайки на играчите възможността директно да продължат историята, използвайки опцията "импорт на записа" от предходната част. Това решение определено се оказа едно от ключовите за успеха на трилогията и насърчи мнозина от тези, които не знаеха що за чудо е това Mass Effect или са изгубили по някаква причина своя запис - да се върнат от там, от където започна всичко. Както се и очакваше за рекламна компания с такъв голям мащаб, още в първата седмица от излизането си в началото на 2010, Mass Effect 2 беше пусната в продажба с над два милиона копия в целия свят. Но нека се върнем към Шепърд.

Mass Effect 2 ситуира действиието си няколко седмици след събитията от първата част отново на борда на патрулиращия SSV Normandy, който бива атакуван от неизвестен кораб и унищожен буквално за минути. По време на нападението въпреки, че част от екипажа успяват да се евакуират преди фаталния взрив, командир Шепърд загива, буквално напъхвайки корабния пилот в последната спасителна капсула и оставайки след последния фатален изстрел в студеното космическо пространство сред останките на унищожения вече Normandy борещ се за въздух след пробив в костюма си.
Безжизнено тялото на Шепърд бързо попада в орбитата на близката планета, но благодарение на бившия член от екипа си Liara T'Soni, бива възстановено от Cerberus - могъща и тайнствена организация, известна с негативното си отношение към другите раси и не щадяща средства в постигането на целите си - превръщайки се в основа на "проект Lazarus" ръководен от Miranda Lawson чиято основна задача е връщането на Шепърд към живот независимо от цената. Въпреки, че изминават повече от две години, "проект Lazarus" успява да изпълни предназначението си, като скоро след събуждането си Шепърд се изправя пред Illusive Man, глава на Cerberus от който научава и за причината да бъде тук.



Може би първото, което трябва да отбележа е посоката, която пое поредицата с Mass Effect 2 и което се оказа предопределящо за трилогията като цяло избирайки курс на промени, който едва ли се понравиха на всички обикнали първата част. На първо място изпъкна опростяването на геймплея, водещо до една много по динамична насоченост, късаща с ролевите традиции досега и целяща по-широкия кръг потребители. В друг спорен момент се превърна самата историята и липсата на достатъчно размах в нея, отнемаща от играча значителна част от предишния му екип, изправяйки го пред напълно нови лица, голяма част от които напълно нехаещи в началото за Съдбата на галактиката и водени на пръв поглед от чисто егоистични подбуди. Но когато си говорим за заглавие на Bioware няма как да пропусна факта, че именно това "на пръв поглед" се проявява само през първите няколко часа, след което играта те всмуква напълно независимо от промените, голяма част от които всъщност ако трябва да бъдем честни си бяха наложителни. В основата си Mass Effect 2 беше запазила своята сърцевина, но този път скрита значително по-надълбоко, изискваща търпение, но и отплаща се подобаващо след финалните надписи, карайки те да се замислиш за всички онези решения направени преди края и и оставили своята неизлечима следа не само в света и, а и някъде дълбоко в теб.

Заглавия като Mass Effect трудно могат да се плъзнат в страни от рамката на емоцията и бъдат основа на обективен анализ, заради начина по който са създадени да докосват и невъзможността да ви оставят безразлични. Втората част не прави изключение. Въпреки стерилността на сюжета и липсата на каквито и да е било обрати в неговото развитие, то именно личните истории на всеки един от екипа ви, наистина докосват и запълват неусетно часовете игра, позволявайки ви да ги опознаете и дори обикнете зад маската им на студени наемници и убийци. И когато поемете към последната си мисия най-вече това дали сте спечелили доверието им и грижа ли ви е истински за тях и живота им ще се окаже определящо и съдбовно за нейния успех или провал. В графично отношение Bioware отново залагат на добре познатия ни от първата част Unreal Engine 3 който успява да се справи великолепно със задачата си да ви направи част от случващото се на екрана и затвърди кинематографическото усещане. Огромна заслуга за това има отново феноменалния войсактинг, a композитора Jack Wall за пореден път доказва своята класа, като просто можете да се облегнете назад, затваряйки очи за да се озовете в един свят на звезди, тишина, вина, изкупление, приятелство, смърт... и живот. Света на Mass Effect 2.



The Fate of the Galaxy...

След излизането на последното DLC - Arival за Mass Effect 2, беше ясно, че от Bioware не могат да бавят повече заключителната част от поредицата си. Дългоочаквания и анонс се състоя на 11 Декември 2010 и се превърна с лекота в едно от събитията за годината, както и в едно от най-очакваните заглавия изобщо на гейм пазара, еквивалент на филмовия шедьовър Завръщането на Краля. Няма да отрека, че това може би беше единственото по рода си събитие натоварено с толкова много очаквания, кулминация на история, с който мнозина бяха израснали и един провал щеше да струва на компанията твърде скъпо, особено след разочарованието в лицето на Dragon Age 2. Този път определено нямаше място за грешки и когато на 6 март последната глава от трилогията се превърна в реалност, съдбата на Галактиката беше поставена за един последен път в ръцете на едно име... име което щеше да поведе човечеството към битката за неговото оцеляване и свобода, обединявайки го в лицето на общия враг. Името Шепърд.

Действието в третата част ни захвърля без много прелюдии директно насред вече превърналото се в неизбежно нашествие на Рийпърите, смазващи за минути орбиталната защита на Земята и докато освободения от длъжност Шепърд заради действията си в Arival заедно с Андерсън си проправят път през останките на една цивилизация бореща се за нищо повече от оцеляването си вие осъзнавате, че това наистина е края, кулминацията на нещо несъпоставимо с която и да е друга поредица изобщо и от вас зависи не само съдбата на вида ви, а и на вселената като цяло. Сред няколко наистина спиращи дъха момента проследяващи бягството ви и опита ви да стигнете до борда на Normandy на фона на единствено смърт и безмилостно опустошение, Biowarе съумяват да постигнат едно увличащо и динамично начало, отговарящо на очакванията да бъде напоено с емоция и оставящо почти без дъх. Но едва когато вече стъпите на бора на Normandy и разберете тежестта на това което поставя Андърсън, а и цялото човечество в ръцете ви, отвъд болезненото бягство оставяйки "горящата" Земя зад себе в търсене на митичното оръжие,което разполага със силата да спре нашествениците, тази последна мисия се превръща в последната сълза останала в очите, преди те да бъдат затворени и оставят на заглъхващото туптене приютило надеждата, наречена Сърце.



Тъжната истината е, че въпреки меланхолията движеща пръстите ми, осъзнавам, че края на историята за Шепърд дължи, една голяма част от силата си, ако не цялата на своята емоция и майсторството с коетo е разказан. Защото виждате ли, тройката е сбогуване, в голяма степен ограничено от всички онези аспекти които направиха предишните част толкова дълбоки и запомнящи се, лишено от изборите наслоени с тежест и дълбока емоционалност, премахнат е онзи досег с екипа, позволяващ ти да го опознаеш, привържеш към него дори и обикнеш, тишината на звездите е изместена с разруха и надпревара с една стрелка следваща без да се отклонява от написания сценарий и колкото и абсурдно да звучи именно в тези ограничения се ражда отново магията на пук на осакатеността и двусмислиците в чисто геймплеен аспект. Магия, която успява да съшие десетките пукнатини и да ги събере в едно цяло, постигайки своята цел, да бъде достоен завършек на една незабравима трилогия, каквато без всякакво съмнение е Mass Effect.

Запиши си "Поредица: Mass Effect" в Digg Запиши си "Поредица: Mass Effect" в del.icio.us Запиши си "Поредица: Mass Effect" в StumbleUpon Запиши си "Поредица: Mass Effect" в Google

Обновени 04-02-2013 на 12:16 от [ARG:5 UNDEFINED]

Категории
Игри

Коментари

  1. Аватара на vrajdeber
    Страхотно четиво. Лично аз все още съм на средата на част втора и ако чаках нещо да ме накара да я изиграя, то беше този твой пост.
    Благодаря ти.
    Обновени 04-02-2013 на 12:28 от [ARG:5 UNDEFINED]
  2. Аватара на Moonflame
    Цитат Написано от vrajdeber
    Страхотно четиво. Лично аз все още съм на средата на част втора и ако чакаш нещо да ме накара да я изиграя, то беше този твой пост.
    Благодаря ти.
    Всъщност статията ми е на повече от година, дори съм пропуснал последните два абзаца, едва сега добавих единия, а другия просто не мога, заради ограничението на думите, но и така си е цялостна. Дори само заради това, че съм те накарал да я изиграеш написването и си струваше и ме изпълва с удовлетворение.:)
  3. Аватара на ZakletFen
    Играл съм двойката , даже я бях почнал отново , ама се отказах нещо.... Като фен на Стар Трек , Вавилон 5 , Старгейт горе долу ме изкефи като играх , но не чак толкова , първо английския ми куца и неразбрах неща които ме интерисуваха - например за отделните раси извъземни , иначе горе -долу разбрах целоста на историята. Сега ще чета и статията , иначе си купих първата книга Mass Efect , то има още две книжки , които разказват отделни изторий май. Интерестна е играта , може би ако беше по динамична говоря за битките , но как завърши гледал съм края по клипчета и наистина е тъп - говоря за тройката :)
  4. Аватара на Hornsworn
    Много добър труд!
  5. Аватара на ArcticPhoenix
    Много хубава статия, браво. Също и много добър избор на concept art-ове!

Trackbacks