Покажи RSS Feed

TheGrimReaper

Как закичих Медала и станах ветеран part 3

Гласувай за статията
Толкова изнаглях, че даже си инсталирах игрите на работния комп (на предната ми работа), като във всяка свободна минута разцъквах и така въвлякох и повечето си колеги в този военен водовъртеж и се появиха новите играчи в лицето на Kelesha, Daci(BG), Odysseus, unikat, tedko_bi4eto, MINI, killer, predatorвсе изявени участници, които също като мен се зарибиха по пуцалката и някои от тях все още я помнят и търчат по сървърите. За моя радост тогава старите карти бяха сменени с нови, като с общи усилия намерихме доста custom карти на които продължихме да се сражаваме – офис срещу офис или вътрешно състезание 2v2. Яко беше спор няма. Новите карти внесоха нотката разнообразие (след наизустяването на оригиналните такива) и възвърна глада ми за убийства (виртуални), като не забравих да нагостя с бомбено блюдо и новите попълнения.


Общо взето започнах да се доближавам до титлата „Ветеран” – онзи изявен индивид с многото медали и старата очукана каска, който при звука на приближаващи самолети и артилерийски огън с вик на уста (най-често Ураааа) изскача от окопа, хвърля се смело напред а под краката му свистят куршуми и парчета пръст, но той набрал инерция се е фокусирал в картечното гнездо вляво от него и взема мерки за бързото му ликвидиране, като мята една добре премерена граната (Granate! Dekung!) и после довършва мърдащите с един рязък откос на автомата. И после – тишина… До следващата атака.



Трудно ми е да обясня с какво толкова ме привлече тази стара поредица, дали понеже беше една от първите, които играх (ако трябва да бъда точен прекарах много време и на първия Delta Force, но той не ме грабна), дали заради темата WWII, дали от многобройните битки по клубове само на тази игра – явно факторите са много, но при мен се получава като с филмовите поредици – един път видял Indiana Jones & Star Wars, останаха за мен едни от еталоните в жанра и всички останали след тях попадаха в тяхната сянка. Наречете го праволинейност и/или ограниченост, но Medal of Honor поредицата си остана the best (за мен) сред другите FPS представители. Не че не съм ги разцъквал и тях, но накрая винаги осъмвах пред Breakthrough с пълен пълнител и 5 бомби плюс неизменната усмивка, когато отсвирвах вражеските чутури.



И ето, че дойде ред и на Medal of Honor: Airborne да се появи на хоризонта, за пръв път я играх в един приятел, който като знаеше манията ми по тази поредица, не пропусна да подразни стрелковите ми сетива, като ме пльосна пред един 22” монитор (16:9) тикна ми клавиатура за 130 кинта и мишка за същите пари и само ме потупа по рамото. Демек – играй бре животно. Бухнах се аз с главата напред във втората мисия (която на всичкото отгоре беше с временахождение през нощта) и започнах да се чудя накъде да гледам – дали графиката (детайлност и ефекти), дали геймплея (гадовете изскачаха отвсякъде изненадващо – като стриптийзьорка от торта), дали звуково (ушите ми писнаха от всевъзможните експлозии и гърмежи) и след по-малко от 10 мин. вече знаех коя ще е втората игра закупена за бъдещия ми компютър. А когато разбрах, че всички оръжия могат да бъдат ъпгрейднати (за по-възрастните – сиреч подобрени), факторът „преиграване” започна да се умножава, но първоначалния ми ентусиазъм бързо се върна в по-ниски нива, когато приключих с играта за по-малко от 2 дена – да, оставаха ми още две трудности, но като цяло Airborne се оказа по-кратка дори от Breakthrough.


Очевидно е, че са се хвърлили много усилия и внимание към по-реално пресъздаване на WWII атмосфера, посредством графиката и звука, но ако бяха направили играта с дълготрайност като на Allied Assault, изживяването щеше да бъде почти перфектно. Показателно за отделеното внимание върху отделните елементи и графиката бе и опита ми за мулти – какво да споделя, малко работещи сървъри (около 20-30), за сметка на близо 300 за Breakthrough, използвали са старите карти от първите игри (изглеждаха умопомрачително), някаква безличност на всички нива, предимно карти за далекобойна игра (чудесно поле за изява на кашонаторите и скатавките) и дори наличието на Punk Buster, много такива с чийтове. С една дума – Трагедия. Затова и я играя предимно сингъл, когато ми се прииска да отвея германски каски с чудна графика – иначе основно се занимавам с мултито на Breakthrough.



Развитието на фронта претърпя някои промени, вече рядко се събирахме (то и клубове не останаха), играех предимно онлайн и съвсем естествено реших да си намеря клан – първият път ударих на камък, понеже нямах собствен комп и играех от един забутан клуб, където ми осигуриха даже и микрофонче да мога да плещя на английски по TS (Team Speak за непросветените) и станах член на ={AA}= Clan (Airborne Assassins), но предимно се изявявах във форума им и така не се чувствах пълноценен потребител и след няколко години престой там се разделихме по живо по здраво. НО ми направи впечатление колко задружни са всички там и как тази виртуална дружба ги е свързала на едно по-различно ниво с играта. След като отново се превърнах в свободен агент, започнах да се мотам из сървърите, като избирах предимно такива с много народ за абсолютна касапница – дали Free for All/TDM нямаше значение, важното беше са има меле. Докато преглеждах списъка със сървъри сред многото се открои един представител, който забелязах, че беше винаги пълен {RAF} и започнах да го посещавам доста редовно в продължение на една година, но в един злощастен ден бях несправедливо обвинен, че използвам “no recoil” и бях позорно изритан оттам. Бидейки съвестна личност и такава неизползваща чийтове във FPS игра написах едно генвно изявление в техния сайт и зачаках отговор.


И после този сървър изчезна от полезрението ми. За да се появи с ново име |C|I|P| Clan (Crazy Identity Players) и обнадежден направих повторен опит за присъединяване & voila! Станах член на тази общност. Вече бях обзаведен със собствен компот и всеки ден разпусках там под неодобрителния поглед на жена ми. След някои промени в главния щаб се окомплектовахме с много добри хора (предимно от Балканите) и се заредиха едни епични битки заедно с много весели сесии на Team Speak-а. Искам да изкажа специални благодарности на целия екип: Tzitzilas (GR), Yannis (GR), Bosnian Soldier (BiH), Mad Max (Srb), Dragana (Srb), Ludi Noka (Srb), Anuska (Srb), Assassin (Srb), blu-ray, Herr Stekker (BiH), Baron (BiH), Scannerhexe (Ger), CROMEL (HR), CRO_ Eagle (HR) & Herkules (Srb) едни хора, които първо чувах само глас, но после успях да видя кой стои зад всяко име и даже се видях с един от тях миналото лято в Бургас – беше прекрасно :)



Въпреки, че съм единствения българин там се приспособих прекалено бързо като успях да науча малко сръбски за да комуникирам по-добре с моите съотборници. Имахме и няколко приятелски войни с други кланове, но засега е много трудно да се намери някой друг клан за такава среща – затова предимно се млатим на нашия TDM сървър и от време на време на по-малкия Countdown такъв. Всички можете да ни намерите на адрес www.cipclan.com. Приятно стреляне!

С уважение

Бат’ Киро (ветеран и медалист).
Прикачени изображения Прикачени изображения Натиснете изображението за увеличение

Име:	m_790screen026.jpg
Прегледа:	81.1 Килобайти
Размер:	510
ID:	18500   Натиснете изображението за увеличение

Име:	medalofhonor_790screen024.jpg
Прегледа:	85.0 Килобайти
Размер:	523
ID:	18498   Натиснете изображението за увеличение

Име:	medalofhonor_790screen038.jpg
Прегледа:	50.5 Килобайти
Размер:	546
ID:	18502  
Прикачени изображения Прикачени изображения  

Запиши си "Как закичих Медала и станах ветеран part 3" в Digg Запиши си "Как закичих Медала и станах ветеран part 3" в del.icio.us Запиши си "Как закичих Медала и станах ветеран part 3" в StumbleUpon Запиши си "Как закичих Медала и станах ветеран part 3" в Google

Категории
Без категория

Коментари

Trackbacks