Показани резултати 1 до 4 от 4

Тема: Кратък разказ: "Весела Дружинка"

  1. По подразбиране Кратък разказ: "Весела Дружинка"

    Здравейте всички! Това е и моето "произведение" с което възнамерявам да участвам в конкурса - кратък разказ(Short story дет се вика на запад). Като казвам кратък визирам литературния смисъл, не форумния( под 20 изречения). Предварително се извинявам ако намерите някакви пунктуационни или други грешки ( знам че несъмнено такива има), но твърде късно разбрах за конкурса и това, което нядавам се да издържите да прочетете, е доста грубо редактиран вариант на творбата. Понеже съм студент нямам много време, но ако нещо някъде не се разбира, ще се опитам да го редактирам в най-кратки срокове.

    Действието се развива няколко десетилетия преди пробуждането на дракона Примордус. Хората все още не са се съюзили със Чарр, а Силварите не са се появили на бял свят, което обяснява липата им в този разказ. Макар че името може да ви се стори странно, в течение на разказа ще разберете значението му.


    Поради ограничението за максимум символи в пост съм разделил творбата на няколко части (грубо, не съм гледал в кой момент точно какво става)… Ето и линк към MEGAUPLOAD: http://www.megaupload.com/?d=WPEWK4TP
    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------



    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Весела дружинка ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Въздухът наоколо бе изпълнен с миризма на плесен, дим и… смърт. Каменните стени и сравнително ниският и опасно напукан таван на тясното помещение вече бяха придобили обсидианово черен цвят от бушуващите преди малко в него пламъци. А наоколо бавно отекваше тих писък.
    Докато довършваше последната немъртва сган, с почти психопатична гримаса Аледар се огледа наоколо. Сегашното му местонахождение бе в твърде рядък контраст с атмосферата в която бе свикнал да се намира. Далеч от родният Лайънс Арк и топлите лъчи на Критското слънце, младият елементалист вече бленуваше за пълна чаша от прословутото местно бренди и компанията на няколко приятели… или приятелки. Но всичко това можеше да почака. Или още по-зле – всичко това можеше да изчезне безвъзвратно ако той се провалеше в настоящата си мисия. Рядко се случваше някой да получи директна задача от кралицата. Но това беше първият път в който някой бе получавал молба от нея. Внезапно мислите му бяха рязко нарушени от висок, дрезгав и плътен глас:

    - Ахаха! Това беше доста добро изпълнение за някой толкова малък и крехък! Някой ден може би дори ще събереш достатъчно кураж и ще се сдобиеш с нещо по- достойно от този опърлен клон.

    Ето и втората огромна разлика около Аледар освен мрачната обстановка. Огромна бе точната дума, защото от сегашната му… компания, Бьорн Скулкрак определено се извисяваше с от две до осем глави спрямо всички останали. Опърленият клон, който в случая визираше червенобрадия норн, бе жезълът на елементалиста. Той бе изработен от отдавна изчезнал вид черен бор и се предаваше поколение на поколение в родът му, и въпреки всичко бе запазил великолепните си фрески изобразяващи флага на някога могъщото царство на Аскалон. Но за всеки себе уважаващ се норн, всичко което тежеше по-малко от добре охранен глиган, и не бе обилно напоено с кръвта на прясно убитите врагове бе „недостойно” да се нарече оръжие.

    - Благодаря за признанието – саркастично отвърна Аледар – но и ти се представи повече от задоволително, ако мога така да се изразя…

    - Всеки от моите хора просто се опитва да намери място в някоя песен – почти поетично каза Бьорн – но засега наистина май аз съм най-перспективен.

    Последната част бе придружена от страховит пукот, който черепа на вече неразличимият противник издаде, когато норнът извади от него дългото повече от метър остриe на меча си. Красивата зловещност на тази картинка значително се подчертаваше и от огромната купчина подобно обработени същества лежаща наоколо.

    - Какви по дяволите бяха тези създания?

    - Не знам, но честно казано и не ме интересува… не дадоха сериозен отпор и умряха твърде бързо! – с очевидно презрение и едва доловими нотки на разочарование отвърна Бьорн.

    - За съжаление май не им беше за първи път – намръщено отвърна Аледар, докато внимателно оглеждаше един от посечените немъртви – това значи само едно нещо… доближаваме се до целта!

    - Хммм това е добре, но ако тези отрепки не започнат да оказват по-сериозна съпротива накрая май ще трябва да се бия с теб приятелю. – норнът погледна свирепо към елементалиста.- Ахаха! Спокойно бре момко, вие човеците въобще нямате чувство за хумор! Пък и без това имам собствен принцип да не нападам онова що носи рокля!

    Огнено алената роба на Аледар му бе лично подарена от всемогъ… С кратка въздишка той отметна тази мисъл… Бе безсмислено да се спори по подобни въпроси с някой от народа на Бьорн, пък и вече бе крайно време да продължат. С насилена усмивка и вежливо кимване той продължи по каменния коридор. Единственото нещо върху което в момента трябваше да се концентрира бе настоящата си мисия - да достигне до обредната зала на храма. Или поне това което бе останало от нея, след като могъщото царство на Орр бе погълнато от морето.
    И не след повече от десет минути скитане из изпълнения с паяжини лабиринт, в който се бяха превърнали някога преливащите от цветове и екзотични растения коридори, пред тях вече се извисяваше входната врата. Тя бе цялата покрита със дебела светло зелена ръжда – времето очевидно бе безпощадно дори и за най-скъпоценните метали, но въпреки това по нея все още ясно се виждаше внимателно изгравиран текст. Бьорн посочи заплашително вратата със своя меч и каза:

    - И вие човеците си мислите че подобна жалка ламарина може да спре нещо по-свирепо от новородено сърне. Ха! Нищо чудно че нациите ви падат една по една!

    - А вие твърде бързо и лекомислено преценявате нещата само по външният им вид, приятелю!- с явна насмешка отвърна Аледар - Тази врата е защитена от магическа бариера която не може да се пробие и от най-дебелата стомана… Бьорн да не си и помис…

    Но вече беше твърде късно. С един могъщ замах, огромният войн се опита да стовари меча си върху вратата. Още преди острието дори да бе одраскало окисления метал от него изригна струя бяла светлина и запрати норнът четири метра в противоположната посока. След като се изправи и поизтърси от прахта, лицето му бързо смени нюанса си от пълен шок, през видима учуда, до почти аристократска високомерност, след което утвърдително поклати глава и каза:

    - Добре, потвърждавам думите ти човеко!

    Бьорн бе доста духовит за народа си това трябваше да му се признае, помисли си Аледар. После отново погледна древните надписи.

    - Хммм позабравил съм езика на Орр… По дяволите ако Злорк не беше толкова твърдоглав и бе тръгнал по коридора който АЗ избрах, вероятно можеше да ни пренесе директно в залата с някоя от неговите джаджи.

    - Извинявай, би ли ми припомнил само още веднъж път защо си губим времето с някаква врата, вместо да колим диви зверове на север и да търсим своето място сред песните и легендите на хората ми! – проехтя изпълнения с явно негодувание глас на норна.

    - ЗА ОСМИ… И ПОСЛЕДЕН ПЪТ – от своя страна изригна пренаситения едновременно с раздразнение и отчаяние глас на елементалиста – преди няколко века могъща некромансерка на име Ливиа попаднала на легендарния Скептър на Орр. Още с първото докосване обаче пред нея се разкрила страховита гледка. На дъното на морето дълбоко под някогашния върховен храм на Арах , в който се намираме ние между впрочем, бавно се събуждало от дълбок сън зло древно колкото светът – немъртвият дракон Зайтан. Затова използвайки портала, направен от нейните помощници асура Зинн и Блимм, тя успяла да дойде тук, и използвайки скептъра да изгради бариера около дракона, която да забави пробуждането му. Наскоро обаче кралицата получи известие от най-южните ни земи, че са били забелязани скитащи се немъртви с емблемата на Орр върху ръждясалите си доспехи - гледка невиждана от много десетилетия. Това ни накара да си мислим, че бариерата отслабва и покваряващите енергии на Зайтан се просмукват през нея. След няколко дипломатически дебати между лидерите на отделните ни народи бе решено, че това е проблем засягащ всички ни. И ето че се сформира нашата „весела дружинка”, която трябва да провери кой или какво се опитва да увреди бариерата.

    След това кратко и съдържателно осмо обяснение Аледар отново извърна погледа си от зеленикавата порта към своя съпътник. Само за да види изпразненият му от всякакво съдържание, освен недоумение де, поглед. Елементалистът тъкмо щеше да избухне в рязък но оправдан пристъп на първична ярост, когато се сети какво бе казал преди малко норнът и се опита да му обясни ситуацията според неговата логика:

    - С други думи, драконът се буди жаден за мъст, изколова всичко що е за коляне, ти няма вече какво да коляш и народът ти не ти посвещава песен.

    Лицето на норнът мълниеносно се изпълни с свирепост и настървение измерими само с онзи съдбовен ден, когато някакъв тогава мускулест боец- вече настоящ инвалид имаше глупостта да отпие от неговата халба с бира. Очевидно младият войн нямаше нужда от друга мотивация.

    - Не говори повече човеко! Просто отвори проклетата врата и го дай този дракон насам!

    С тънка усмивка магът отново насочи вниманието си към портите. Макар на пръв поглед изключително мощна, бариерата имаше и сравнително голям недостатък. Тя бе така устроена, че да се активира само ако срещу нея директно се окаже внезапна сила. Ответният удар бе пропорционален на първичният. Това важеше както за физически, така и за магически атаки. Но бидейки един от първенците в своята школа и шести пореден потомък на реверираната фамилия Стормхенд, все факти с които той много се гордееше, елементалистът вече имаше подготвен план.
    -----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    Последна редакция от AledarStormhand ; 29-04-2011 в 19:25

  2. По подразбиране Отг: Кратък разказ: "Весела Дружинка"

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    С видимо самодоволство Аледар се отдръпна на няколко крачки от вратата и изрече желаното заклинание. В мигом подът пред него започна бавно да се затопля и втечнява. Само след секунди пред краката му ярко грееше малко басейнче от лава. Поради естественият наклон на пода обаче, то не се задържа дълго на едно място и потегли към портата. Не след дълго наоколо се разнесе силен цвъртящ звук и от нея започна да се отделя живачено сив дим. Като разгромен кораб, металната преграда започна да потъва в лавата.

    - Модифицирал съм заклинанието така че да черпи енергия от самата бариера – с несдържана еуфория възкликна магът – температурата ще се покачва все повече, докато вратата не се разгради напълно. Тогава бариерата също ще се разпадне и лавата внезапно ще угасне!

    Извърна очи от „поредното си гениално сътворение”, към Бьрон, само за да бъде посрещнат от най-не впечатленият поглед в житейската си история. Или в историята като цяло, както магът сметна.

    - Ако от тази каша дето забърка тука, вземеш най-накрая да си изковеш достойно оръжие… почти ще одобря… - с глас студен като сто зими отвърна гиганта.

    Но сега определено не бе времето за ковачество, защото пред тях вече се намираше обредната зала. Двамата спътници се притаиха зад една от двете големи железни подпори на входа и се огледаха. Обикновено магът би се захласнал с носталгия по пъстроцветната мозайка от която бе направен идеално гладкия под. Или направените изцяло от скъпоценни камъни картини, изобразяващи петте богове на Тирия, красящи перлено белите стени. Щеше нежно да докосне с пръсти четирите огромни матово сини колони които държаха върху себе си таванът- купол изрисуван като нощното небе със звезди от злато.
    Но сцената която се развиваше пред тях определено не бе ни най-малко нормална… или естествена. В центърът на залата облян в лъчи от изумрудено зелена светлина левитираше Скептъра на Орр. А около него голяма гурпа от някакви същества разположени в кръг сякаш периодично поглъщаха от тази енергия. Те бяха ниски по ръст спрямо Аледар, и почти миниатюрни спрямо Бьорн. По лицата им никнеха гъсти сиво пепеляви бради. Кожата и доспехите им сякаш бяха направени изцяло от камък, а там където би трябвало да са очите им имаше две неуморно въртящи се кълба от пламъци. Сториха се познати на елементалиста, който можеше да се закълне че бе виждал подобни образи в учебниците си по история.

    - Джуджета! – сети се внезапно той – Това са джуджета!

    - Това е невъзможно, никой не е виждал някой от тяхната раса повече от век. – намръщи се Бьорн.

    - Да знам… Предполага се че след съдбовната битка с Великият Унищожител, цялата им раса е изчезнала и от тогава единствено Огден Стоунхийлър и част от сепаратистката организация Стоун Съмит са били срещани из света.

    - Моите хора казват че само тези изменници не са приели дарът на Великото Джудже… така де за Стоун Съмит говоря, Огден е един от малкото герой за който и до днес пеем, въпреки че не е от моя народ – побърза да добави норнът.

    - Тогава какво в името на Балтазар, правят тук тези джуджета! – тихо изруга Аледар.

    Тогава обаче погледът му се спря върху нещо което не бе забелязал отначало. И го разтресоха тръпки, които и най-изтезаваните души в подземното царство не познаваха! Отстрани спрямо кръгът се намираше още едно същество, което той бе виждал в дебелият учебник по история. То бе малко по-високо от човек и заемаше стойка подобна на тенгу. Между краката му бавно се поклащаше дълга черна опашка , а главата му имаше черти както на хищна птица, така и на паяк донякъде. Вместо лява ръка, то притежаваше дълъг израстък подобен на острие на бойните коси които използваха дервишите от Елона. И цялата му кожа бе направена от лава.

    - Унищожител! – едва доловимо прошепна той.

    - Да… - последва кратък отговор от Бьорн.

    Този път норнът бе абсолютно убеден в това което виждаше. И до ден днешен народът му разказваше за ужасяващите зверове наречени унищожители. Някога, преди много години, те бяха излезли от самата земя в опит да погълнат цяла Тириа. Могъща армия, която дори и обединените сили на джуджета, норни и човеците от Абаносовата стража едва бяха победили. Гревен Скулкрак, един от най-почитаните герои от рода на Бьорн, бе загубил живота си в последната битка с унищожителите. Малко зад съществото в споменатия идеално гладък под сега можеше да се различи сравнително голям дефект.

    - Значи имало и друг път в залата... – с презрение отбеляза Аледар.

    Но нямаше никой покрай него да го чуе. Изпълнен с жажда за мъст, защита на семейната си чест, и не малко желание за слава и почести, 380 килограмовото тяло на Бьорн вече летеше към унищожителя като стрела. Звярът го забеляза и се завъртя към него, разкривайки напълно гърдите и корема си, или както и да се наричаха тези анатомични области в това изчадие. Фатална грешка. Стоманеното острие на норнския меч се заби право в центъра на тялото му и излезе от другата страна. Ударът бе толкова мощен, че единствено масивната изкована като гарван дръжка на оръжието му попречи то напълно да мине през торса на унищожителя. Съществото издаде заглушителен рев. Напрягайки масивните си мускули Бьорн разполови изчадието нагоре към главата. От обезобразеният труп мигом изригна фонтан от гореща лава която се посипа по направената от меча кожа броня на гиганта. Вместо да се уплаши обаче, норнът изпадна в унищожителен екстаз. Веднага се извъртя и с едно ловко движение обезглави цели три джуджета. Останалите от тях бързо се скупчиха в импровизирана бойна формация и насочиха брадвите и лъковете си към Бьорн. Мигом обаче изпод краката им изригна миниатюрен вулкан, който запрати във въздуха вече натрошените им на парчета каменисти тела.

    - Ама накрая ще взема да те фрасна по малката глава, постоянно ми разваляш веселбата !– ядосано се обърна към елементалиста, грамадата.

    От пукнатината в пода се разнесе зловещ писък.

    - Не се безпокой безстрашни ми приятелю – кисело отвърна Аледар – изглежда забавлението сега започва!

    Не бе изминала и секунда от последната реплика на магът, когато през отвора влетя новата вълна противници. Този път обаче тя се състоеше от джуджета и немъртви! Какво по дяволите ставаше! Магът обаче нямаше много време за размишления обаче, тъй като група от три немъртви изчадия ловко скочи към него. От вече заплашително пламтящият му жезъл внезапно се материализираха три ярко червени стрели, които превърнаха доскорошната заплаха в купчинки пушеща пепел.
    Бьорн определено не оставаше по назад. След като ловко избегна брадвите на две от новодошлите джуджета, той обхвана с длани главите им. После силно ги блъсна една в друга, раздробявайки ги почти на пясък. Чу шум и рязко се обърна назад само за да види как един скелет с вдигнат меч буквално се стопява пред очите му. Норнът се усмихна бързо на своя спътник, след което интуитивно се завъртя обратно с ритник. На пътят на кракът му имаше нещастието да се окаже друго джудже което мигом полетя назад, премина през тялото на втори скелет пръскайки го във всички посоки, и накрая шумно се разби в отсрещната стена на множество каменни отломки.
    Двамата съекипници не спираха да се отбраняват и бият със всички сили, но отрядите немъртви и джуджета сякаш нямаха край. Не след дълго Бьорн и Аледар се оказаха приклещени гръб-в-гръб точно под Скептъра. От всички страни злобно ги гледаха изпълнени единствено с желание за разруха и смърт очи. Изглежда че противниците им се готвеха за финалната атака.

    - Е приятелю надявам се добре си поживял, аз лично не мога да се оплача – с мрачна усмивка каза магът– нека покажем на тези изчадия от какво сме направени!

    - Беше сравнително забавно да те познавам приживе човеко, но ще е чест да умра в битка до теб! – от своя страна отвърна норнът.

    Внезапно цялата зала се разтърси и върху главите и раменете им се посипа прах . Едновременно и спътниците, и вражеската орда отправиха поглед към таванът по който вече се бяха появили зловещо големи цепнатини. След по-малко от секунда към тях вече летяха огромни скални късове. Аледар изпълни първото защитно заклинание което успя да му хрумне, и внезапно от самия под две огромни каменни ръце обгърнаха него и Бьорн. Последва оглушителен трясък.
    Четвърт минута по-късно ръцете се свалиха и магът огледа променената обстановка. Само преди малко пищната обредна зала сега навяваше повече спомени за опустошеното кралство на Аскалон, отколкото за някогашното величие на Орр. А на пет крачки пред него, всред огромните парчета камък и зловещо подаващите се отдолу ръце, стоеше победоносно същество по-ниско дори от джуджетата.

    - Охо май хващам бууката и неговият космат домашен любимец в интимен момент а?! – лукаво изпъна в усмивка пълната с множество остри зъби уста създанието.
    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

  3. По подразбиране Отг: Кратък разказ: "Весела Дружинка"

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Това беше третият съекипник във „веселата им дружинка”, както ги наричаше иронично Аледар. Злорк - млад за стандарта на народа си асура, който от началото на пътешествието им очевидно бе приел като собствена задача да оспорва всяко действие на елементалиста. Висок едва малко над метър и четвърт – едва ли не исполин за своята раса, с дълги клепнали уши и почти хуманоидно лице което въпреки всичко приличаше много и на заешко, той отправи поглед над главите на стъписаните си партньори и добави:

    - Това ли е дрънкулката заради която се наложи да преустановя изключително важната си лабораторна работа?

    - Злорк ако просто ме беше послушал и бе тръгнал с нас по коридора който АЗ избрах, може би вече щеше отново весело ди си играеш в онази дупка – развика се Аледар.

    - Или вероятно щях да съм разкъсан на парчета и прилежно поднесен като яхния в паниците на тези уруди, буука! – торснато отвърна асурата и с не скрито удоволствие ритна безжизнено подаващата се изпод един от късовете ръка.

    За асурите всички останали раси бяха… ами тъпи, и те винаги искряха от щастие когато имаха възможност да им го кажат… или да ги затрупат под половин тон скала например.

    - Мъничето донякъде има право – намеси се Бьорн – но не мисля че тези същества ядат яхния…

    - Ето виждаш ли? Дори и тази говореща мечка смята че съм прав – продължи да злорадства Злорк – И като си помисля че избраха ТЕБ за лидер, вместо надарения със свръхразум МЕН… така де не че досега те слушах за нещо – усмивката вече се простираше от ухо до ухо.

    Аледар понечи да отговори на асурата но бързо се спря. Имаше по-важен проблем с който трябваше да се заеме в момента. Единствено се радваше, че от всички обиди Злорк бе нарекъл Бьорн „говореща мечка”, което за норните беше висша форма на ласкателство. Така нямаше да му се налага да отново да застава между тях. Магът извърна поглед нагоре.

    - Бързо да грабваме Скептъра и да изчезваме, само след броени минути тук ще има двойно повече от тази сган!

    - Това няма ли да наруши бариерата? – попита Злорк.

    - Не… или поне не повече отколкото тя вече е увредена – мрачно добави Аледар – Ще трябвда да се опитам да я възстановя отвън, заклинанието отнема определено време с което тук очевидно не разполагаме.

    - Ами да го сваляме от там и да вървим – обади се Бьорн и запрати меча си във въздуха.

    Вече и асурата, и елементалиста гледаха изпълнени с ужас как стоманеното острие летеше към огряния в зелена светлина артефакт. Но противно на техните опасения, при съприкосновението на двата предмета просто се чу приглушен пукот, след което се стовариха на земята. Зелената аура изчезна безследно. Бьорн се наведе взе в едната си ръка меча а в другата Скептъра и го подаде на Аледар. Като видя ужасените им физиономии бързо изсумтя с недоволство:

    - Какво бе човеко, от всеки ли ваш предмет който ударя с меча си трябва да излиза нещо злокобно?

    - Просто ще оценим ако повече не извършваш подобни манипулации, върху съоръжение за което е известно че е пратило цяло царство на дъното на морето? – озъби се злобно Злорк.

    Норнът невинно събра вежди и вдигна рамене. Така де, колкото е възможно един нрон да извърши нещо и да изглежда „невинно”. Краткият комичен момент бе грубо нарушен обаче от шумна експлозия, която остави след себе си огромна пролука в една от стените. И мигом от нея нови вълни от немъртви и джуджета започнаха да изпълват помещението.

    - Изглежда е крайно време да потегляме! – извика бързо Аледар.

    - От тук – протегна най-дългия от трите пръста на лявата си ръка Злорк, сочейки към една от повалените колони.

    Тя се бе опряла под четиридесет и пет градуса в единият край на това което някога представляваше ръбът на величествения купол. Без много да му мислят, тримата съекипници се покатериха отгоре, и внимателно и бързо затичаха към нещо което приличаше на входа на тунел. Ето до къде водеше другият коридор значи, помисли си елементалистът.

    - Да, върху покрива на обредната зала някога е имало обсерватория за наблюдение на звездите. Изглежда не си запознат с обичаите и архитектурата на собствената си раса, буука! – досетливият Асура бързо бе разшифровал учуденото му изражение.

    - Само да сте разказали на някой за това ще ви намеря където и да сте и ще ви изкормя, да знаете! – заплашително се провикна Бьорн – Норн да бяга от битка, накъде отива този свят!

    Но никой не спря за да провери. Компанията вече стремглаво препускаше през коридора, докато зад тях отекваха зловещите ревове на преследвачите им. Още пет минути и вече щяха да са в преддверието на храма където се намираше асурската пространствена порта – техния изход от това забравено от боговете място.

    - Злорк, колко време ще ти трябва да подготвиш портата? – попита магът.

    - Тя е вече готова, но – Аледар преглътна. Когато някой асура кажеше „но” това обикновено значеше че нещо ужасно се е объркало – имайки в предвид, че сега освен нас тримата през масово-транспортиращата матрица трябва да премине и артефакт с подобни пространствено-алтериращи свойства, след което се преизчисли темпорално диференциращото сечение…

    - Злорк, на общия език моля те! – схока го елементалистът.

    - Ще пътуваме по-дълго време през портата, и тя трябва да остане отворена тук поне три минути след като ние влезем.

    - Но това ще даде шанс на тези същества също да преминат! – ужасен отвърна човека.
    ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

  4. По подразбиране Отг: Кратък разказ: "Весела Дружинка"

    ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    Тогава забеляза изражението върху лицето на Асурата. Ако преди минути усмивката на Злорк беше от ухо до ухо сега имаше сериозна опасност противоположните цепнатини на устните му да се срещнат върху тилът.

    - Знаеш ли буука, като изключим че смятам всички от твоята раса за близки по интелект с тръстиката която расте непосредствено до лабораторията ми, вие всъщност имате една история която много ми харесва. Нали си чувал Критската приказка за малкият Фингъртал, който се загубил в гората?

    - Да разбира се – учудено отвърна Аледар – той обаче намерил пътя до вкъщи обратно благодарение на трохичките които се отронвали от хлебчето му. Но какво има общо някаква детска история с сегашната ни ситуация?

    В очите на Злорк вече живо играеха малките пламъчета на лудостта. Той бръкна във вътрешния джоб на малкото си елече и извади дребна кутийка със кръгъл червен бутон в средата.

    - Ами да кажем че се вдъхнових и реших да пресъздам тази фабула… с динамит!

    Преди магът дори да осъзнае какво току що му бе казал малкият му съпътник, асурата натисна червения бутон и зад тях прозвуча оглушителния гръм от експлозията. Ударната вълна запрати тримата като парцалени кукли няколко метра напред, и те грубо се приземиха на каменния под в преддверието. А само на десет метра пред тях примамливо ги канеше със своята тъмно лилава светлина асурската порта. Въпросното съоръжение представляваше кръгла рамка от внимателно съединени медни тръби. А в средата на този обръч бушуваше вихрушка от пурпурни лъчи. Или поне така изглеждаше портативния модел, както бе подчертал Злрок.„Веселата дружинка” се спогледа набързо помежду си и без да си кажат нищо, защото всяка стотна бе от значение, скочиха във портала.
    Когато се огледа около себе си Аледар се стресна. Нямаше ги вече мрачните коридори изпълнени с паяжини и мухъл. Бе изчезнал и неприятния аромат на загнило. Вместо това той се намираше на брега на морето. Меките лъчи на залязващото слънце нежно галеха кожата му, и лек ветрец караше косите му да потрепват. Вместо ужасяващите вопли на немъртвите, и експлозиите от асурски бомби, сега той чуваше единствено шумът на вълните и песните на чайките. И най-важното – наоколо не се мяркаха други същества освен тях тримата. Бяха преминали през портата успешно! Но той се сети че за да може да се наслаждава още, на подобни красиви залези и спокойствие трябваше да свърши нещо крайно неотложно. След като се огледа наоколо и установи че и двамата му придружители са добре, той бързо грабна Скептъра на Орр и го заби в земята. Въздуха изведнъж се пропи с думите от някакво древно заклинание и той изпадна в транс.
    Когато отново отвори очите си установи че вече е утро. Огледа се наоколо. На десетина метра пред него, непосредствено пред нещо което само допреди няколко часа беше малка горичка, вече гордо се издигаше новото творение на Злорк - огромен сал или по скоро малък кораб с три платна, от който във всички посоки излизаха всевъзможни джаджи. Асурата забеляза че елементалистът се е събудил и бодро подвикна:

    - Наложи се да взривя портала от тази страна за да не могат да преминат през него онези твари, така че ни се налага да плаваме! Е какво ще кажеш? Не е зле като за четвърт, а?

    На Аледар му направи странно но приятно впечатление че този път асурата не се бе обърнал към него, с характерното обидно нарицателно което народът му използваше към хората – „буука”.

    - Не съм очаквал нищо по-малко от теб Злорк. Между впрочем къде е Бьорн? – попита сънено младия маг.

    - Ето го там – посочи зад елементалиста преизпълнения с гордост изобретател – казах му де се погрижи за храната… от тук до Лайнс Арк ни чакат дванадесет дни плаване по морето.

    На петнайсетина метра в противоположната посока норнът бе седнал до бурно пламтящо огнище. Над него той бавно подобно на шиш въртеше меча си, но който бе набучено някакво едро животно. Тримата се събраха около огъня.

    - Е успя ли да възстановиш бариерата? – започна разговора Злорк.

    - Да, но се опасявам че няма да издържи толкова дълго колкото ни се иска… пък и усетих че силата на Скептъра се изчерпва - с въздишка отговори Аледар. – Но и има още нещо което ме тревожи. Тези джуджета на които попаднахме с Бьорн бяха командвани от унищожител. И на всичко отгоре си сътрудничеха с немъртвите.

    - Намекваш че и те работят за Зайтан ли? - наостри уши асурата.

    - Първоначално така си помислих но после се сетих нещо друго. Немъртвите и унищожителите първоначално се бяха появили в твърде отдалечени краища, и през твърде големи времеви периоди за да могат и двете групи да му служат. Спомних си че в една стара книга бях чел за едно от великите пророчества на Огден Стоунхийлър според което съществува и друг велик дракон наречен Примордус, и че унищожителите са именно негово творение.

    - Да и на мен ми е известна тази история. Великият Унищожител бил негов личен генерал и благодарение на огромната си армия от тези твари, трябвало да подготви света за неговото пробуждане. – авторитетно констатира Злорк -Но Великия Унищожител бил унищожен, неговата армия разгромена, а подземието в което се намирал Примордус било изтрито от картите, и е под постоянна охрана от – кръвта на Злорк се смрази - каменната армията на Делдриморските джуджета.

    - Именно – намръщи се Аледар – и смятам че те бавно са били покварени от тъмните енергии на дракона. А сега вече са негови слуги.

    - Но тогава какво правят толкова далече от това, което вече вероятно е тронната му зала? И как може драконите да оказват толкова силно влиание, дори докато са във вековен сън? – смая се асурата.

    - Когато говорим че драконите спят, ние маговете не визираме думата във физиологичния и смисъл… Използваме я за да покажем че определено могъщо същество е изпаднало във състояние, в което по една или друга причина няма възможност свободно да се движи и употребява минимума от магическите си възможности. Ето защо за да действат докато са в „сън”, единственият способ който могат да използват драконите е бавно да насищат областта около тях с злокобната си мощ, превръщайки съществата наоколо в свои слуги. Убийството на Великия Унищожител би трябвало значително да е забавило пробуждането на Примордус, тъй като негов личен генерал той е можел пряко да черпи от енергията на дракона.

    - Нима тогава намекваш че след провала на този план…- всички косъмчета по малкото тяло на Злорк вече бяха наежени.

    - Примордус някак си е запазил контрол над оставащите унищожители, успял е да поквари джуджетата, и тъй като все още не може сам да се пробуди е решил да окаже помощ на Зайтан – магът не откъсваше поглед от огнището сякаш бе хипнотизиран – да това намеквам. Един от най-големите ни ужаси изглежда е реалност – драконите работят заедно!

    - Тези новини трябва да бъдат оповестени на нашите лидери незабавно – вече възвърнал самообладание сериозно каза асурата – Бьорн надявам се си наловил достатъчно от тези същества, защото тръгваме веднага.

    Тогава и двамата извърнаха глава към война. Норнът не бе обелвал и дума по време на целият им разговор. Той седеше на пясъка и намръщено гледаше морето. Очевидно нещо го измъчваше.

    - Спокойно приятелю, в днешният ден победата е наша – опита се да го ободри Аледар – бариерата която поднових би трябвало да издържи поне още няколко десетилетия, а може би повече.

    Повдигайки високо лявата си вежда и свеждайки дясната Бьорн изгледа елементалиста и отвърна:

    - Надявам се не намекваш, че съм се уплашил от вашите приказки за дракони и конспирации човеко, наистина не искам да се бием! – после отново си върна предишното изражение и добави- Абе ние с тебе бая зверове избихме вчера нали? В смисъл наистина много бяха…

    Аледар и Злорк се спогледаха стъписани. Бе добре известно че от всички чувства които НЕ познаваха, норните най-силно НЕ изпитваха състрадание. Те затаиха дъх, дали пък не ставаха свидетели на историческа промяна в моралния свят на един от северните хора? Бьорн бавно добави:

    - Е защо по дяволите нито една от тях не ме изпръска с кръв! Само някакви камъни и кокаляци, сега като се върна удома толкова чист и спретнат никой няма да ми повярва!

    Аледар понечи да се засмее, но бързо прецени че в света на един норн Бьорн бе изправен пред сериозен проблем. Без да казва нищо той състрадателно го потупа по рамото, а после стана и бодро се запъти към новото творение на Злорк. Беше време "веселата дружинка" да отплава към дома…

    КРАЙ
    ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    Последна редакция от AledarStormhand ; 29-04-2011 в 21:43

Информация за темата

Потребители, разглеждащи темата

В момента 1 потребители преглеждат темата. (0 потребители и 1 гости)

Подобни теми

  1. <Продавам/Разменям> "The Darkness"+"BURNOUT" (PS3) за "Uncharted"
    От BULL в раздел Архив
    Отговори: 1
    Последно: 06-08-2009, 23:43
  2. <Продавам> Продавам "Time Shift" и "Dark Sector" Xbox360
    От dimo2 в раздел Архив
    Отговори: 0
    Последно: 25-05-2009, 09:40
  3. <Продавам/Разменям> "FALLOUT 3"-50lv looking for "BIOSHOCK" PS3
    От BULL в раздел Архив
    Отговори: 3
    Последно: 07-04-2009, 20:02
  4. <Купувам> "Genji" & "Virtua Fighter 5"
    От BULL в раздел Архив
    Отговори: 1
    Последно: 08-12-2008, 07:30
  5. (Продавам) "Dawn of War" + "Winter Assault"
    От Sharky_Bob в раздел Архив
    Отговори: 2
    Последно: 07-07-2008, 01:27

Bookmarks

Права

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да прикачвате файлове
  • Не можете да редактирате мненията си
  •