Показани резултати 1 до 1 от 1

Тема: Защо играя оригинални игри?

  1. По подразбиране Защо играя оригинални игри?

    Защо играя оригинални игри?


    Преди около 14 години, когато за пръв път се докоснах до компютър, бях втрещен. Майка ми превеждаше някаква книга на Правец 2. Въпросният редактор се казваше PE2 и аз си мислех, че е кръстен на нея (Пепи)... J Именно на този Правец за първи път играх компютърна игра. Баща ми беше донесъл от работата си някаква голяма дискета и когато я вкара в компютъра, това нещо започна да издава невероятни звуци. Музика, картинки и започнаха зимните олимпийски игри. Беше главозамайващо. Това трая няколко месеца и когато майка ми си свърши работата... Правец-ът изчезна. Но вече беше ми влязъл под кожата. Ходих при баща ми на работата, където имаха суперкомпютри с цветни екрани и изиграх там (с помощта на два огромни английско-български речника) първия си куест - Hugo 2: “Who done it?”. Сега, когато чета разни ревюта, се оказва, че въпросния куест хич не бил един от най-добрите на времето си, но за мен дори и сега си остава нещо като култ. Постепенно нещата започнаха да се развиват за мен. Баба ми (счетоводителка) си купи компютър за да работи на него. Бяха му инсталирали невероятно нещо – Windows 95. Съвсем изперках. Трябваше да си намеря игри. Единственият начин обаче беше от разни приятели или от една книжарница, където продаваха игри на няколко дискети. Купих си веднъж от там, ама се развали компютъра и повече не пробвах. Затова и мои приятели ми даваха игри. Естествено кракнати версии. Първата такава ми беше Star Control II. Побърках се докато я пусна. Самата игра беше с оригинална защита като цяло, но кракерите си я бяха оправили... Velorum. Едва ли ще забравя името на малкото синьо джудже. Годините минаваха....

    Станах подготвителен клас (8-ми) в гиманзията и когато свърших, нашите ми взеха компютър. Вече имах сериозен опит в различните зали във Варна – тогава имаше общо около 10-12 зали в целия град. Беше страхотно – всички се познавахме J. Прекарах си и интернет и започнах да се ровя. Игри, филми и така сигурно 1-2 години. Изиграх много игри. Но с всяка следваща чувството, което изпитвах в онези първи години с Правец отмираше. Вече не ми се играеше толкова. Само кликвах няколко пъти и играех най-новата игра... Тъпо...

    Един летен следобед (към края на август) майка ми, която вече работеше в една фирма за внос и сглобяване на лаптопи, ми се обади по телефона и ме попита дали съм искал да ми купи игра за компютъра. Досега не си бях купувал оригинална игра на CD-ROM. Естествено казах, че искам и вечерта след като се прибрах от... ми играхме си в квартала де J.... до клавиатурата ме чакаше лъскава опаковка с холограмно етикетче. На опаковката пишеше “The Longest Journey”. Идея си нямах каква е играта. Разопаковах я и когато я отворих, вътре имаше дебела книжка и цели 4 диска! Идеше ми да се разпищя от щастие. Отворих книжката, зачетох се и.... Един месец по-късно и почти целодневна игра, играта свърши. Няма да лъжа, че се разплаках не веднъж по време и след играта.

    Спрях да тегля игри. Събирах си и четях геймърските списания, гледах Мист. Но започнах да събирам пари от закуски и когато стигнех заветната сума, само отварях отбелязаната страница на списанието и бегом към магазина. За около година изиграх не повече от 5-6 игри. Но всички бяха страхотни. И не играех други. Нямах нужда. Магията от усещането, че играеш нещо уникално се върна, беше както първите ми игри. Всяка беше нещо специално и голямо. А не просто едно файлче и крак вътре в него. Инстал, крак, копи, паста, поиграем малко и инсталираме следващата...
    Вече почти не играя компютърни игри. Нямам време за тях, а и вече не ги правят като преди. Сега яка графика и елементарен геймплей са ключовите неща. Или пък ултра завъртян “реалистичен” геймплей. Играя само някои куестове и чакам продължението на сагата The Longest Journey (да, изиграх си отдавна Dreamfall-a, на който още не мога да си намеря Limited Edition-a L ).

    Когато не даваш пари за нещо, то бързо ти омръзва. Имаш прекалено голям избор. ВСИЧКИ игри по света са в интернет. Няма липси. Но, когато имаш ограничени пари в джоба и знаеш, че трябва да избереш някоя от всичките хиляди игри – само една, не повече – тогава избираш внимателно и играта е нещо, за което чакаш и става специална за теб.

    Наскоро си купих PlayStation 2. Да, знам, че му е минало времето, но не ми се даваха пари за 3-ката, понеже нито играя толкова често, нито нищо. За него си купувам само оригинални игри. И тук разликата е още по-осезаема. Усещането пак си е същото. Всяка игра е специална. Не е просто поредното копие на кракнатия имидж файл пуснат на модната конзола. Аз играя продуктът, така както е създаден да се играе. Защото мога и защото това удвоява (поне) удоволствието от самата игра.

    В заключение, замислете се, какво бихте предпочели да карате: Истинският болид на Алонсо от Формула 1 или “истинският” болид на Алонсо, който беше в България наскоро, без двигател, теглен от ваш приятел да кажем?
    Последна редакция от MyCTaKaP ; 22-05-2008 в 14:45 Причина: Смяна на шрифт

Информация за темата

Потребители, разглеждащи темата

В момента 1 потребители преглеждат темата. (0 потребители и 1 гости)

Подобни теми

  1. Защо играя оригинални игри?
    От krasimir93 в раздел Конкурс с награди
    Отговори: 0
    Последно: 20-05-2008, 15:08
  2. Защо играя оригинални игри?
    От FIXER в раздел Конкурс с награди
    Отговори: 0
    Последно: 08-05-2008, 17:20
  3. Защо играя оригинални игри
    От Sparky в раздел Конкурс с награди
    Отговори: 0
    Последно: 28-04-2008, 17:51
  4. Защо и АЗ играя оригинални игри!
    От DonNikos в раздел Конкурс с награди
    Отговори: 0
    Последно: 27-04-2008, 14:36
  5. Защо играя оригинални игри ?
    От TheGrimReaper в раздел Конкурс с награди
    Отговори: 0
    Последно: 25-04-2008, 14:36

Bookmarks

Права

  • Не можете да пускате нови теми
  • Не можете да отговаряте
  • Не можете да прикачвате файлове
  • Не можете да редактирате мненията си
  •