Твърдо за. Защото ...

Реализмът е това, което продава. Или по-скоро геймърския реализъм. Всеки иска хем да е в този свят, хем да е малко по-различен, малко по-така.
А вече има избор - кеф ти паркур профи n-кратен олимпийски по гимнастика, скок на дължина и още 5-6 дисциплини а ла Алтаир, кеф ти дърт пушач с Плейбой в ръка. И всеки иска да се разплати със световната конспирация. Изотзадзе.

Защото в живота ситуациите "с рогите напред" рядко решават проблеми. нюансите на сивото са безкрайни и защото в сенките се случват толкова много неща.

Адреналинът е другия фактор. Ускорен пулс, поглед впит в екрана, студена пот по гърба, докато дебнеш поредния постовак и люто му се каниш да го запознаеш с капитан Падна-ли-ми, само да се мръдне ооооще мъничко зад онези сандъци. Еуфорията от преодоляването на поредното препятствие е неописуема. А следващото е още по-заплетено. А можеш да опиташ пак, този път по-елегантно.

Всичко това има своята цена.

Отначало почти нишовия жанр се превръща във все по-голям и все по-комерсиален пазар. Коджима смело смести вътре Плейбой и Apple.
Световната конспирация вече е толкова разнищвана за сюжети на книги, филми и игри, че малкото което може да се изчепка от нея все по-често е от типа "ама тоя филм вече ...".
Адекватното поведение на изкуствения интелект е огромно предизвикателство за естествения такъв на разработчиците на играта. Комерсиализацията води до по-големи бюджети, но и по-стегнати срокове. А възможността за пачване на игрите за next gen конзолите си е генерално пълноможно за много бъгове.
Не съм съгласен след като съм отстрелял 1-2 роти, излежавайки се на сянка, 85ия солдат да отива до трупа на 84тия, да го потупва по рамото и с леко истерични нотки да пита "Are you OK?".

И както се казва "Пънко нема умре". Ще има издънки, но ще има и култови заглавия, ха дано и продължения. А какво по-освежаващо от това да се поразходиш из Средния Изток със снайпер в ръцете и глава на раменете?
И да ги използваш по предназначение.